Качество на водите
За р.Камчия и притоците и са разгледани 5 хидрохимични станции: р.Врана при с.Кочово, р.Голяма Камчия при с.Арковна, р.Голяма Камчия при с.Дългопол, р.Камчия след яз.Цонев и р.Камчия при с.Пода.
Река Врана – с.Кочово
Кислородният режим на реката е добър. Изменя се в доста широки граници – от 1 mg/l до 14.8 mg/l разтворен кислород. Както всички стойности над 12.5 mg/l, така и тези под 1.5 mg/l се нуждаят от подходяща обосновка. Общата тенденция е към подобряване на кислородното съдържание. Докато през 1994 г. повечето от стойностите са около 5-6 mg/l, то към края на периода преобладават стойности около 7.5 mg/l.
Съдържанието на органични вещества изразено чрез показателите БПК5 и Ок също показва тенденция за намаление. Тази тенденция за двата показателя не е синхронна. Това може би се дължи на няколкото твърде високи стойности за БПК5 в началото на периода, които липсват при другия показател. По наше мнение, елиминирайки тези стойности би могла да се получи приемлива картина. Твърде спорни са и ниските стойности на БПК5 в края на периода, в границите 0-5 mg/lс. При горепосочения кислороден режим не можем да ги коментираме. Значително по приемливи са резултатите при другия показател Ок. Стойности от порядъка средно около 9-11 mg/l в края на периода отразяват едно средно състояние на органичното съдържание.
Съдържанието на биогенни елементи във водите на р.Врана е сравнително ниско. За показателя нитратен азот (N-NO3) съществува твърде голямо разсейване на точките от 0 до 4.5 mg/l, която не се потвърждава от другите показатели. Независимо от някои високи стойности за нитритния азот ( (N-NO2) съществува тенденцията е за намаляване в края на периода. Също може да се кажа е из показателя амониев азот (N-NH4) с едно допълнение, че посочените нулеви стойности не са възможни. Това само намалява размера на посочената тенденция, но не и характера и. Без особени задръжки може да се приеме, че амониевия азот (N-NH4) реално се изменя в границите 0.6-1.8 mg/l. Съдържанието на фосфати (PO4) също се изменя в широки граници от 0.2 до 4.5 mg/l. Както високите, така и ниските стойности не са надеждни. Съществува тенденция към намаляване количеството на фосфатите.
Съвсем естествено при тези не особено балансирани резултати, общият сборен показател разтворени вещества да не показва тенденция на изменение.
Аналогично е състоянието на количеството на неразтворени вещества. При тях основната маса стойности се изменя в границите от 0 до 100 mg/l. Като се изключат някои високи стойности, измерени в екстремни ситуации, може да се твърди, че не съществува тенденция на изменение в съдържанието на неразтворени вещества.
Заключение:
Качествените характеристики на р.Врана при с.Кочово за разглеждания период проявяват тенденция към намаление или не проявяват определена тенденция на намаление.
Река Голяма Камчия – с.Арковна
За този пункт не се разполага с равномерно разпределена във времето информация. Това твърде много затруднява определението на тенденциите за изменение на качествените характеристики.
Кислородният режим не показва тенденция на изменение. Стойностите варират от 0.4 mg/l до невъзможните 14.4 mg/l. Те са доста разхвърляни за разглеждания период, но средната стойност е от порядъка на 5-6 mg/l.
Показателите за органичното замърсяване не са кореспондиращи както по време, така и по стойности. Съществува разминаване в тенденциите, което е невъзможно. Може да се приеме за достоверно, че по показателя БПК5 средните стойности варират около 8 mg/l, а по показателя Ок около 10-14 mg/l.
При биогенните елементи се наблюдава аналогично състояние. Може да се приеме, че не съществува тенденция за изменение при съдържанието на нитратен азот (N-NO3). Преобладаващите стойности за нитратния азот са от 0.8 до 1.2 mg/l. При нитритния азот (N-NO2) се наблюдава незначителна тенденция към намаление. Преобладаващите стойности са от порядъка 0.05 – 0.1 mg/l. Количеството на измерения амониев азот (N-NH4) е твърде неравномерно разпределено в разглеждания период. Границите на изменение са твърде широки от 0.2 до 3.2 mg/l. Реално съществуващата тенденция на практика не би трябвало да е така силно изявена, но определено съществува. Аналогично може да се каже и за съдържанието на фосфати (PO4) – съществува тенденция за намаление. Реално количеството на фосфати се колебае между 0.5 – 1.5 mg/l.
Сумарният показател разтворени вещества не показва тенденция на изменение. Стойности над 700 mg/l не са реални. Повечето от резултатите са в порядъка 500-600 mg/l, което не говори за голямо съдържание на разтворени вещества.
Разпределението на съдържанието на неразтворени вещества с времето се дължи на няколко по-високи стойности, измерени в края на периода. Реално обикновено измерваните стойности са до 100- 120 mg/l. След анализ може да се направи заключение, че за този пункт не се наблюдава тенденция за изменение на съдържанието на неразтворени вещества във времето.
Река Голяма Камчия – с.Дългопол
Количеството информация, с което се разполага не е равномерно разпределено във времето. Твърде символична е тя за периода 1996-1997 г.
Кислородният режим на реката не е особено добър. Широки са границите на изменение на кислородното съдържание (О2) от 2.3 mg/l до 14.8 mg/l. горните гранични стойности са трудни за възприемане. При една обективна селекция може да се приемат стойности от 2.5 mg/l до 10 mg/l разтворен кислород. За разглеждания период най-реална е оценката, че не се наблюдава тенденция на изменение в кислородното съдържание.
Органичното замърсяване представено чрез показателя Ок е по-меродавно. Едно съпоставяне на двата показателя показва доста голямо несъвпадение и разминаване в тенденцията. За този участък от р.Голяма Камчия не са възможни стойности за БПК5 от порядъка на 2-3 mg/l, а в същото време за същите проби Ок да бъде 14-16 mg/l. Ако се приеме условно, че стойностите на Ок = 30-35 mg/l са в резултат на залпови изпускания, то нормалното изменение е в границите 8-14 mg/l и в този случай може да се приеме, че тенденция за изменение в разглеждания период не се наблюдава.
Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) в речните води е ниско. Единични са стойностите в границите 2-5 mg/l. Повечето резултати са до 1 mg/l, където грешката при определянето е вече значима. По тази причина показаната тенденция за нарастване не може да се приеме за меродавна. По реално е да се заключи, че няма тенденция за изменение. В пълна противоположност е концентрацията на нитритен азот (N-NO2). Повечето от стойностите са твърде високи – над 0.06 mg/l. Този факт е твърде учудващ на фона на концентрациите на другите биогенни елементи. Много трудно обясними са тези резултати като се знае механизма на неговото образуване. Амониевият азот (N-NH4) се изменя в широки граници от 0.03 mg/l до 3.8 mg/l. По-високите стойности са измерени в началото на периода и са разпръснати доста. Има определена тенденция за намаляване, но тя е смущаващо голяма. Може би липсата на данни в средата на периода е причина за това. Разпределението на концентрациите на фосфати (PO4) е аналогично. Резултатите показват голямо разсейване.
Сборният показател разтворени вещества отразява онова разнообразие от стойности и тенденции посочени досега. Той не показва тенденция на изменение, което е реално за този участък от реката.
Неразтворените вещества основно са групирани около 40-50 mg/l. Тези концентрации не са особено високи. Стойностите над 250 mg/l се нуждаят от съществена преоценка. Реално е да се приеме, че тенденция за изменение не се наблюдава.
Река Камчия под яз.Цонево
За качеството на водите на р.Камчия под яз.Цонево се разполага с твърде малко информация. За определяне на тенденция въобще в този случай не може да се говори.
От нахвърляните няколко резултата за кислородния режим може да се каже, че той е добър и се изменя в границите 4.4 – 8.8 mg/l. На практика в този пункт се изследват или преляти или просмукани води. При този крайно нарушен хидроложки режим, елементът случайност предопределя резултатите.
Твърде силно се разминават показателите БПК5 и Ок при определянето на органичното замърсяване.
Река Камчия – местност Пода
Количеството информация за качествените характеристики на водите на р.Камчия в местността Пода е значително по-голямо, но също не е разпределено равномерно по време на разглеждания период. Практически за периода 1996-97 г. има много малко информация.
Кислородният режим на водите е сравнително добър. Стойностите показват твърде голямо разсейване като се изменят в границите 2.8 – 14.8 mg/l. Стойности над 12 mg/l просто не са реални. Всичко това не дава основание да се говори за определена тенденция на изменение.
Показателите на органичното замърсяване потвърждават липсата на тенденция на изменение. Не съществува синхрон между стойностите на двата показателя. Както ниските, така и високите стойности би трябвало да бъдат подложени на принципен анализ. Реалното изменение за този анализ въз основа на допълнителна информация показва, че БПК5 се изменя в границите 4-9 mg/l, а показателя Ок - 8-16 mg/l.
Количеството на нитратни азот (N-NO3) във водите на р.Камчия е ниско. Посочените стойности в границите на 0.1 – 0.4 mg/l не са реални. Нормално, измерванията са в границите 0.5 – 1.5 mg/l. Съществува слаба тенденция за намаление на съдържанието на нитратен азот. Нитритният азот (N-NO2) определено е с по-високо съдържание в началото на периода , като се достигат стойности до 0.28 mg/l. По-голяма част от измереното съдържание е в границите 0.03 – 0.08 mg/l. В края на периода се наблюдава понижение и повечето от резултатите са в границите 0.01 – 0.03 mg/l. При разпределение на амониевият азот (N-NH4) във времето се наблюдава определено понижение. Повечето от стойностите в края на периода са в границите 0.1 – 0.3 mg/l. Това съдържание не е високо на фона на наблюдаваното в началото на периода. Тенденцията за намаление на концентрациите на показателите на биогенния режим се потвърждава и от фосфатите (PO4). Тук особеното е, че стойностите са малко по-разпръснати, но тенденцията е ясно определена. В края на периода преобладаващи са стойности в границите 0.2 – 0.8 mg/l. Това съдържание не е високо и водите могат да се използват за напояване.
Сборният показател разтворени вещества потвърждава тенденцията за намаляване на съдържанието. Границите на изменение 300-700 mg/l са допустими, съдържанието не е високо.
Неразтворените вещества са плътно разпределени в граници 10-80mg/l. няколкото по-високи стойности издърпват нагоре линията на регресия. Не се наблюдава определена тенденция за изменение.
Категория на речното течение
С цел по-подробна категоризация на водите на р.Камчия, дължината на реката на реката е разделена на 11 участъка, в зависимост от физико-географските особености, основните притоци и замърсители, а също и от построените хидрохимически съоръжения.
Кислородното съдържание на водите на р.Камчия не е високо и намалява по дължината на реката. Само в най-високите участъци до с.Кочово водите по този показател са I категория, от там до заустването са II категория (таблица 5). Причина за това са големите нарушители на оттока, каквито са множеството язовири.
Количеството на органична материя в по-голямата част от реката е високо. Само във високите участъци, до вливане на водите от яз.Съединение, водите са I категория. При с.Кочово по показателя БПК5 водите са III категория. До заустването водите на р.Камчия по показателите БПК5 и Ок са II категория (таблица 5). По тези показатели водите са в границите на допустимите норми за използване при риборазвъждане.
Поради високото допустимо съдържание на нитратен азот (N-NO3) в речните води, по този показател р.Камчия е I категория (таблица 5). Различно е надлъжното разпределение на съдържанието на нитритен азот (N-NO2). Само в най-високата част на р.Врана, водите са I категория (таблица 5). Веднага след с.Кочово, речните води бързо преминават в III категория и оттам до заустването в III и над III категория. По този показател водите на почти цялата река не могат да се използват за риборазвъждане. Съдържанието на амониевия азот (N-NH4) във водите на р.Камчия нараства значимо след с.Кочово. До този пункт съдържанието му нараства постепенно и водите са I и II категория (таблица 5). В останалата част от реката водите са силно замърсени от амониеви йони и водите са III категория. Известно подобрение се наблюдава преди заустването на реката, където водите са II категория. Високото съдържание на амониев азот (N-NH4) във водите след с.Кочово не позволява те да бъдат използвани за риборазвъждане. Надлъжното разпределение на съдържание на фосфати (PO4) е аналогично (таблица 5). По този показател в коментирания по-горе участък водите също не могат да се използват за риборазвъждане.
Съдържанието на разтворени вещества нараства постепенно до с.Кочово, където концентрациите във водите плавно нарастват в границите на I категория (таблица 5). Следва значимо нарастване, но въпреки това концентрацията на разтворени вещества остава в границите на 540-600 mg/l, която ги определя като I категория. по този показател водите са в препоръчителните изисквания за използване на водите за риборазвъждане и надвишават тези, позволяващи използването им за напояване.
Количеството на неразтворените вещества следва схемата на надлъжното разпределение като на амониевия азот и фосфатите(таблица 5). Високото съдържание на неразтворени вещества се запазва по цялата дължина на реката. По този показател водите на р.Камчия не могат да се използват за риборазвъждане, а използването им за напояване не е еднозначно и предполага в многогодишен план подходящо обработване на земята.
Хидротехническото строителство в поречието на р.Камчия до такава степен е нарушило водния отток, че начина по който се извършва настоящият мониторинг допуска влиянието на много случайни фактори и от тук трудната интерпретация на резултатите.
Оценка на твърдия отток
Водосборният басейн на р.Камчия е развит в посока изток-запад и е подложен на морско климатично влияние, което се характеризира с проливни дъждове в зимно-пролетния период. Водосборът на реката е залесен, в него са изградени няколко големи язовира - “Съединение”, ”Тича”, ”Камчия”, “Цонево“, които задържат голяма част от наносния отток на реката и осъществяват целогодишно регулиране на водния й отток. Изследвания на Печинов и др. разкриват , че в резултат на намаление на твърдия отток на реката се наблюдава отмиване на част от плажната ивица в района на устието на реката. Това може да има отрицателни последици от екологична гледна точка и да засегне интересите на туризма в района. Неблагоприятно екологично въздействие оказват и изпълнените в долното течение на реката корекции (Ив.Ненов). В горната част на водосборния басеин са разположени няколко промишлени центрове - Шумен, Преслав и Търговище, чието въздействие върху наносния отток на реката не може да се оцени поради липса на подходящи хидрометрични станции.