Хидрогеоложка характеристика и степен на изпозваемост на подземните води.
В обхвата на района са формирани подземни води. от трите основни генетични типа - порови, пукнатинни и карстови с преходи между тях. Голямото разнообразие на физикогеографските и. геологофациалните характеристики на района създават и голямо разнообразие на хидрогеоложките условия в него. Това се отнася особено до типа на подземните води и до териториалното разпределение на техните расурси..
Поровите подземни води са формирани във водоносните хоризонти в алувиалните и пролувиалните отложения, както и в льосовия комплекс. Основното им подхранване става от инфилтрация на валежни води, а в някои случаи а и от реките или други водоносни хоризонти. По степен на водообилност хоризонтите най-често се отнасят към умерено водонаснитените, а в отделни участъци и към силно водоносните. С най-големи естествени и експлоатационни ресурси са водоносните хоризонти в терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Велека и др.
Към същият тип подземни води се отнасят и тези формирани във водоносните хоризонти на палеогена в Бургаската депресия, в Одърската свита на сармата при Поморие, Несебър и в поречието на р. Провадийска. Водите са предимно напорни. Подхранват се от валежни и речни води. Дренират се от речната мрежа, морето и от рудниците на мина "Черна море". По степен на водообилност тези водоноси се отнасят към слабо и умерено водоносните но в тях са съсредоточени значителни ресурси, които могат да представляват стопански интерес.
Карстовите и пукнатинно-карстовите подземни води са привързани към барем-аптския и валанжския / горноюрски-долнокреден, малм-валанжски / водоносен хоризонт, както и към карстифицираните карбонатни седименти на миоцена, палеогена, горната креда и триаса.
Карстовите водоносни хоризонти на долната креда / барем аптски и малм-валанжски / и миоценски / Одърска и Карвунска свити / участват в строежа на Варненския артезиански басеин. В трите хоризонта са средоточени огромни ресурси от подземни води. Подхранването им става от атмосферни и речни води. Дренират се от речната мрежа, големите карстови извори при Девня и с. Златина /3800 dm3/s / и морето. В по-голямата част от разпространението на малм-валанжския хоризонт, водите са напорни, а в по-дълбоките, източни части на басейна и с повишена температура.
В Предбалкана и в Старопланинската част на района, в карстифицираните варовици на горната креда са формирани редица карстови басейни /Щумен, Мадара, Котел и др/ със значителни естествени и експлоатационни ресурси. Освен това на юг от долината на р. Голяма Камчия, горнокредния водоносен хоризонт се разкрива като дълга фрагментирана ивица от която се дренират значителни водни количества, в по-голямата си част каптирани за питейно-битови нужди. Подхранването на хоризонта става от атмосферни и речни води. Дренира се от редица извори с голям дебит / при с. Троица, Дивдядово, Мадара, Котел, Кипилово и др /.
В района на Странджа в триаските варовици и мрамори са образувани три карстови басейна със значителни естествени и експлоатационни ресурси. Това са Малкотърновския, Башдерменския и Варовнишкия басейни. Характерна особеност за тези басейни е високата степен на карстификация на карбонатните скали. Инфилтрационното подхранване на подземните води достига в някои участъци до 30-40 % от валежите. Дренирането на карстовите води става от редица извори с дебити над 50-100 dm3/s. / Докузак, Катун, Башдерментски кайнаци, Големия вриз, Езерото, Варовник и др /. Извън тези. басейни в по-слабо окарстените и напукани варовици и доломити, са формирани на големи площи и пукнатинно-карстови води.
Пукнатинните води имат най-голямо площно разпространение в целия Черноморски район. Те са формирани в пукнатинната среда създадена във всички скални комплекси. Макар и привързани към слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водоснабдяване на малки населени места и стопански обекти. Особено трябва да се подчертае значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментни свити в централните части на Бургаския синклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски бани, Айтос, Поляново, Медово и др. / както и находища на пресни води. Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са широко застъпени и практически безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат окола 63 % от неговата площ, а в поречието на Бургаските реки - 48 %. Като най-безводни формации могат да се посочат долнокредните свити - Камчийска и. Горнооряховска, както и флишките задруги на палеогена в Източна Стара планина.
Общото количество на експлоатационните ресурси на подземните води в района на Черноморските реки се оценява на около 21 000-22 000 dm3/s. От тях 1 800-1 900 dm3/s са порови и около 20 000 dm3/s карстови и пукнатинно-карстови.
Над 86 % от експлоатационните ресурси са съсредоточени в северните части на района, а в южните 13-14 %. Това се дължи на огромните ресурси на карстовите водоносни хоризонти на Варненския артезиански басеин.
От общото количество на експлоатационните ресурси са усвоени около 1200 dm3/s карстови и пукнатинно карстови води. Общото количество на експлоатираните води е около 11700 dm3/s. Остават не усвоени 700-720 dm3/s порови и около 9 500 dm3/s карстови води.
От ресурсите на поровите води, в различните части на района, се експлоатират между 60 и 64 %, а от карстовите от 15 % до 55 %. Най-слаба е използваемостта на тези води в Странджанския дял – 15 % и в поречието на р. Горна Камчия – 29 %.
Слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водоснабдяване- на малки населени места и стопански обекти,. Особено трябва да се подчертае: значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментните води в централните части на Бургаския цинклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски, бани, Айтос-, Поляново, Медово и др/ както и находища на пресни, води.
Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са широко. застъпени. и практически безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат около 63 "/о от неговата площ.Като най-безводни формации могат да се. посочат долнокредните свити- - Камчийска и. Горнооряховска, както и флишките. задруги на палеогена в Източна Стара планина.