Питейно битово водоснабдяване

Основни водоснабдителни системи

Водоснабдяването в басейна е изградено, както от собствени води, така и на води от съседния басейн на р. Камчия.

Собствените водоизточници са разположени предимно върху подземни води. Те са твърде много, но с малък дебит и с голяма териториална разпръснатост. Водата се черпи от тръбни кладенци с различна дълбочина, шахтови кладенци, дренажи и каптажи, свързани в локални водоснабдителни системи или водоснабдителни групи. При голяма част от тези групи са изградени връзки по между им, но съществуват и напълно независими водоснабдителни групи. Голямо значение за водоснабдяването на гр.Варна имат карстовите извори в гр Девня, с общ дебит от около 3 m3 /s, които са каптирани и включени в три парлелни водопровода - водопроводите “Девня-Варна” I, II и III етап.

Външните води, доведени от яз. “Камчия” имат съществен принос за водоснабдяването на гр Варна. Те възлизат средно на около 1,6 m3 /s и се прехвърлят от поречието на р. Камчия чрез водопровода “Китка - Варна”.

Водоснабдяването в отделните общини е организирано чрез местни водоизточници, помпени станции, резервоари и разпределителна мрежа, свързани в автономни водоснабдителни системи или водоснабдителни групи (Приложения “Схеми на фирмите ВиК” в мащаб 1:350000). Титулния списък на водоснабдителните системи или групи, чийто водоизточници попадат в басейна на Черноморските Добруджански реки, заедно с някои организационни и технически данни са посочени в таблица 5.

Поради доброто качество на използваните подземни води, в поречието няма изградени пречиствателни станции за питейни води.

Пречистване на отпадъчни битови води се извършва на отделни места от територията, главно по черноморската ивица с глед подобряване рекреационните й условия. Най-голяма е ГПСОВ Варна, която има стъпала за механично и биологично пречистване на отпадъчните води. Изградени са и редица други пречиствателни станции с различна степен за пречистване на водата - механично или биологично. В таблицата по-долу е даден списък на по-важните от тях - с капацитет над 500 m3/d.

Пречиствателни станции и съоръжения

   

Отпадъчни води в куб.м/ден.

 

N

по

ред

Обект

Нормативно

пречистени

Частично

пречистени

1

2

3

4

1

ГПСОВ – Варна

17200

69120

2

Пречиствателна станция Аспарухово

-

5318

3

Пречиствателна станция Дружба –1

-

3750

4

Пречиствателна станция Дружба – 2

-

4600

5

Пречиствателна станция Албена

19458

-

6

Пречиств. станция Златни пясъци

-

12900

7

Пречиствателна станция Аксаково

-

2538

8

Пречиствателна стнация Игнатиево

-

2538

9

Пречиствателна станция Белослав

-

2538

10

СПС Девня

16920

-

Оценка на водопотреблението

Потреблението на питейна вода за отделните общини в поречието през 1998 г. и в перспектива до 2010 г. е отразено в таблица 6. В същата таблица е посочена и прогнозата за размера на консумацията през 2010 год. развита в три варианти: реалистичен, максимален и минимален. По същия начин са оценени и върнатите в речната система води от канализацията на селищата. Тук трябва да се има пред вид, че в обема на върнатите от канализацията води се включва и част от използваните в промишлеността условно чисти води.

Потреблението на питейна вода за общините в поречието на Черноморските Добруджански реки през 1998 г. възлиза на 93800 хиляди куб.метра, което представлява 7,72 % от това за страната. Средно на жител за денонощие се падат по 544 литра (тук е Варна), като населението потребява 47 % от общоупотребената питейна вода. В този обем участието на подземните води е около 45 %.