Напояване

• Напоителна система “Снежина”. Водите на напоителната система се осигуряват от р.Главница, десен приток на р. Провадийска. Отокът на реката се регулира в яз. “Снежина”. Обхванатата площ за напояване със съхранена в момента инфраструктура е 850 h a . Това са част от обработваеми земи от землищата на селата Снежина, Градинарово и Блъсково, низината между Провадийското н Роякското плато. Водите за напояване се подават гравитачно.
• Напоителна система “Храброво”. В нея са обединени напояваните площи на трите водоизточника - малките язовири “Блъсково-І”, “Блъсково-ІІ” и “Храброво”. Изградени са на малки десни притоци (дерета) на притока на р. Провадийска - р. Главница Напояваните площи са част от землищата на селата Блъсково и Храброво Размерът на оценената като годна за напояване площ е 220 h a .
• Напоителна система “Девня” Началото й е положено от водния синдикат “Девненски извори” и през 1952 год. влиза в експлоатация помпана станция “Девня” и част от напоителната система. Основният водоизточник са Девненските извори. В последствие се изгражда помпена станция “Девня-ІІ”, второ стъпало и се включва към системата регулиращите обеми на язовирите “Суворово” и Манастир. Предвидената обща площ за напояване е 3000 h a . В нея са включени част от землищата на селата Невша, Ветрино, Девня, Река Девня, Черново и гр. Суворово. След отклоняване на водите на Девненските извори за водоснабдяване на гр. Варна се изгради помпена станция “Девня - Юг” за директно напояване на площите от НС “Девня” с води от р. Девненска и пречистени води от промишлеността. През зимните месеци тя прехвърля същите води в яз. “Тръстиково”. Поради значителното нарастване на електроенергията напояваната площ на НС “Девня”са редуцирани на 219 h a .
• Напоителна система “Тръстиково” Разположена е в низината на устието на р. Провадийска, а за земите над язовира е предвидено двустъпално помпено издигане на водите за напояване. В нея са обхванати част от землищата на селата Тръстиково, Синдел, Манастир и Султанци. Основният водоизточник е яз. “Тръстиково”. Изграден е на левия приток на р. Провадийска - р. “Сакър дере”. Оттокът й е недостатъчен. Допълнителен приток се осигурява с води от р. Девненска - прехвърлени през зимните месеци от ПС “Девня-Юг”. Напоителната система е проектирана да осигури дъждуване на 92% от площта. Разполагаемата в момента годна площ за напояване е 3841 h a с възможности да се дъждува.
• Напоителна система “Варна” Като първоначален проект е предвидено напояването на низината по левия бряг на Варненското езеро от с.Белослав до гр. Варна обхващаща площта на част от землищата на селата Слънчево, Игнатово, Аксаково и Тополи. От този проект са изградени само напояваните площи в землището на с. Тополи. Основният водоизточник е пречиствателната станция за битови води на гр.Варна. Размерът на напояваната площ със запазена инфраструктура е 199 ha. Водата се осигурява помпено за гравитачно напояване на площта.
• Напоителна система “Каварна” Всъщност това е район Каварна в който са обединени площите напоявани от два основни водоизточника. Единият е р. Батова. Използват се течащите й води за напояване на площи от землищата на селата Оброчище Рогачево и Кранево. Водовземането е с водохващане. Другият водоизточник са дълбоки сондажни кладенци използване за напояване на овощни градини в района на гр. Каварна. Една част от тях се напояват капково. Размерът на напояваната площ оценена като годна е 1820 h a
• Напоителна система “Шабла” Напояваните площи са разположени в землищата на гр. Шабла и селата Дуранкулак и Ваклино. Основният водоизточник са дренажни канали за събиране на води дренирани от Добруджанското плато. Размерът на напояваната площ със запазена инфраструктура е 1731 h a . Площите се напояват гравитачно, но водата се издига до тях помпено.

Поляти площи в поречието Малкият размер на полятите площи е следствие от обстоятелството, че общият процент на гравитачно напояваните площи в поречието на р. Провадийска и северно от нея е твърде нисък - само 15,6%. От друга страна за този район се оказва, че максимална цена на водата 0,056 лв./m ³, над която няма печалба от напояването е по-ниска от цената 0,080лв./m ³ на която “Напоителни системи”ЕАД я продава на водоползвателите при гравитачното напояване и от цената 0,120 лв./m ³при І-во помпено стъпало и 0,200 лв./m ³ за второ помпено стъпало. Следователно, ако вода се подава за избрания вид и процентно съотношение на напояваните култури напояването е неефективно. Въпреки това един малък процент - 9,76% от площите е полято. Обяснението е, че цените са среднотежестни за приетото процентно съотношение на културите. За отделни интензивни култури максималната цена над която няма печалба е по-висока и при тях се получава ефект, което е стимулирало напояването. В случая процентът на полятите площи е приблизително равен на процента на площите засадени със зеленчукови - 3%, овощни - 4% и лозови насаждения - 4%. Максималната цена на водата над която няма ефект от напояването за зеленчуковите е 0,20 лв./m ³, за овощните - 0,076 и за лозята 0,113 лв./m ³. От тази позиция ще се оценяват вариантите на прогнозите за възстановяване и развитие на напояването, когато се окаже, че при приетото процентно съотношение на културите не се получава ефект. Малкият размер на полятите площи е възможно да е следствие и на икономическата конюнктура в селското стопанство. В този случай единственото решение е експертната оценка.

Разположение на площите подходящи за напояване. Към поречието на р. Провадийска са включени за съвместна оценка поречията на всички реки, които са северно от нея, включително и дренажните канали по черноморското крайбрежие събиращи вода за напояване в района на с. Шабла, Крапец и Дуранкулак. В този част на страната земеделието е добре развито и с малки изключения всички площи са подходящи за напояване. Въпреки това напояваните площи са малко. Основната причина е, че хидрографската мрежа не е добре развита, реките на са с голям отток, а на север, в Добруджа някои от тях са и безотечни. Подходящите за напояване площи към всяко от поречията са:

Поречие на р. Провадийска. Това е най-голямото поречие в района. Притоците към р. Провадийска и самата река са с добре оформени речни тераси - ниски и равнинни. В страни от тях поречието е със спокоен релеф с плавно очертани релефни форми без големи наклони и пресичания.. Подходящи за напояване площи са източно от гр. Шумен по притоците, р. Мадара, р. Крива река и р. Златината река, включващи землищата на селата Мадара, Каспичан, Млада гвардия, Белоградец, околностите на гр. Нови Пазар, до гр. Провадия. Южно от гр. Провадия е Провадийското плато. Между него и Роякското плато е поречието на десния приток - р.Главница. Низината й представлява мелиоративен интерес, която след вливането на реката в р. Провадийска, преминава в низината на землищата на селата Султанци и Синдел. При устието на р. Провадийска тя се съединява с низините на левия й проток - р. Сакър дере и на р. Давненска.

Поречие на р. Девненска. По размер не е голямо и подходящите за напояване площи са разположени по полегатите склонове на възвишенията оформящи поречието на реката и низината от устието на реката. Това са землищата на салата Невша, Ветрино,Чернево, Суворово и Девня.. Подходящи са площите за напояване по левия бряг на Белославското и Варненското езеро. Това са землищата на селата Слънчево, Игнатиево, Тополи до западните предградия на гр. Варна. Те са от директния водосбор на езерата, но за напояване са най достъпни водите на р. Девня.

Район Шабла В тази част подходящите за напояване площи са в граници от гр. Каварна до румънската граница в дълбочина от брега включително и добруджанското плато.

Почви и почвено плодородие. В почвено отношение, подходящите за напояване площи, въпреки че попадат в различни поречия се характеризират с почвени типове, които се променят в съответствие с една обща тенденция. Преобладаващите почвени типове в поречието на р. Провадийска са излужени, карбонатен и типичен чернозем, алувиални и алувиално - ливадни почви, които в поречието на Суха река, притоците й и района на Шабла и Каварна преминават изцяло в излужен чернозем.

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужен и карбонатен чернозем са 1727 m ^{3/ h a} , за алувиално - ливадните са 1694 m ^{3/ h a} и най-ниски са за типичните черноземи 1506 m ^{3/ h a} . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 900 k g / h a . Икономическата оценка на този допълнителен добив, направена в “Стратегията за развитие на поливното земеделие в България…”е показала, че не осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Влиянието на морето се простира най-много на 50 k m . от бреговата ивица. Това налага климатичните характеристики да се оценят по отношение на две зони. Първата обхваща поречието на р.Провадийска, заедно с притоците от началото й до гр. Провадия и поречието на р. Суха река. Втората включва реките Девненска, Базова и площите напоявани с води от дренажните канали в района на гр. Шабла.

Средногодишна им стойност е около 550 m m . За Втора зона, валежите са оценени с данни от крайбрежието (гр. Варна). Средногодишна им стойност е около 498 m m . Валежите за Първата зона са на границата, а за Втора зона под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период. Това малко се компенсира с по-равномерното разпределение на валежите през годината и намалената честота на периоди без валежи в същите месеци. Следователно напояването остава като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

Прогноза за развитие на напояването. Развитието на напояването в поречието най-добре се характеризира с нарастването на поливните площи в периода до 2010 година. Резултатите са представени в колони 5, 6 и 7 на таблицата по-долу: