Качество на водите
При определяне тенденциите за изменение на качествените характеристики на водите на р.Провадийска са разгледани 2 хидрохимични пункта: след гр.Провадия и след хвостохранилището Падина.
Река Провадийска след гр.Провадия
Информацията, с която се разполага е достатъчна по обем, но не е равномерно разположена във времето. Периодът 1996-1997 г. не е с пълен набор от информация.
Кислородният режим на реката не е висок. В началото на периода съществуват стойности от порядъка 0.6-0.8 mg/l, които са критични. Останалите са с голямо разсейване и стойностите се движат в границите от 2 до 5 mg/l, които също са ниски. В края на периода се наблюдава подобрение на кислородния режим, той се изменя вече в границите 5-8 mg/l. Съществува определена тенденция към увеличаване на кислородното съдържание.
При показателя БПК5 са отчетени няколко много високи стойности в началото на периода, които трудно могат да се приемат за реални. Преобладаващи са стойностите до БПК5 =25 mg/l и Ок = 30 mg/l. В края на периода те са съответно БПК5 до 15 mg/l и Ок до 15 mg/l. Тенденцията за намаление на органичното съдържание е очевидна.
На базата на казаното по-горе количеството на нитратен азот (N-NO3) показва тенденция на увеличение. Това трудно може да отразява реалното състояние тъй като останалите показатели на биогенния режим показват точно обратното или нямат тенденция на изменение. Това може би се дължи на факта, че в началото и в средата на периода липсва информация за нитратния азот. Независимо от казаното количеството нитратен азот (N-NO3) във водите на р.Провадийска е ниско. За нитритния азот (N-NO2) са наблюдавани доста високи концентрации, които не са еднократни – в границите 0.1-0.15 mg/l, те издърпват нагоре регресионната права. Тенденция за изменение във времето не се наблюдава. Съдържанието на амониев азот (N-NH4) се изменя в диапазона 0-2.5 mg/l. Като изключим екстремните стойности реално преобладаващите концентрации са в границите 0.3-1.0 mg/l, което съдържание не е особено високо. Обективно за разглеждания период тенденция за изменение не се наблюдава. Пи съдържанието на фосфати (PO4) стойностите дефинират тенденция към понижение. В началото на периода преобладаващите стойности са около 0.5 – 2.0 mg/l, а в края концентрациите достигат до 1 mg/l. Това показва, че водите са силно замърсени със фосфати.
Количеството на разтворени вещества е силно завишено във водите на р.Провадийска. Такива стойности не се достигат от никоя друга българска река, те конкурират дори морските води. В края на периода се наблюдава слаба тенденция за намаление и преобладаващите стойности са около 1000 mg/l.
Заключение:
В зависимост от вида на качествените показатели за р.Провадийска се наблюдава тенденция към подобрение при органичното замърсяване и липса на тенденция при останалите.
Река Провадийска след хвостохранилище Падина
Информацията, с която се разполага за този пункт е твърде оскъдна. Тя може да даде само до известна степен представа за порядъка на съдържанието на различните видове замърсители. Тенденции за изменение при тази информация не могат да бъдат проследени.
За кислородният режим липсват данни за края на периода. Той няма условия да бъде добър. От други измервания се вижда, че границата на изменение е между 4 и 8 mg/l.
Органичното замърсяване е високо. Реално се достигат стойности до 46 mg/l по БПК5 и 30-35 mg/l по показателя Ок.
Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) е ниско и не представлява заплаха за живите организми. Съдържанието на нитритен азот (N-NO2) обаче е високо, достигат се стойности до 0.2-0.24 mg/l. При амониевия азот (N-NH4) стойностите също са много високо и се доближават до тези на отходните канали. Фосфатното съдържание(PO4) може да се нарече приемливо.
Количеството на разтворени вещества е “огромно”. Тук са измерени най-високи количества на разтворени вещества във България. Водите не могат да се използват за нищо.
Неразтворените вещества във преобладаващата си част са около 50 mg/l. това не е особено високо съдържание.
Заключение:
Водите на р.Провадийска след сгурошлакоутаителя Падина не могат да се използват за нищо.
Категория на речното течение
Категоризацията на р.Провадийска е извършена за два участъка Взети са предвид физико-географските особености на поречието и основните замърсители, което определя различната дължина на участъците.
Кислородното съдържание на водите на р.Провадийска може условно да бъде разделено на два участъка – преди и след гр.Провадия. До гр.Провадия съдържанието на разтворен кислород в речните води намалява постепенно в границите на I и II категория. След гр.Провадия до заустването съдържанието на разтворен кислород рязко намалява и водите са III категория (таблица 4). По съдържание на разтворен кислород до гр.Каспичан речните води могат да се използват за риборазвъждане.
Органичното съдържание има подобно надлъжно разпределение (таблица 4)). По показателите БПК5 и перманганатна окисляемост (Ок) водите на р.Провадийска могат да бъдат използвани за риборазвъждане до гр.Провадия, след което това е невъзможно.
Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) не е високо и по цялата дължина водите на р.Провадийска по този показател са I категория (таблица 4). Съдържанието на нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4), т.е. останалите показатели по биогенното натоварване, имат почти едно и също надлъжно разпределение: до с.Велино – I категория; следва постепенно нарастване до гр.Провадия – II категория и след гр.Провадия – III категория (таблица 4). По тези показатели водите на р.Провадийска не могат да се използват за риборазвъждане след гр.Провадия.
Сборният показател разтворени вещества нараства постепенно до гр.Провадия, като водите преминават от I в II категория. След гр.Провадия съществува скокообразно нарастване на съдържанието на разтворени вещества във водите с основни компоненти хлорните и сулфатни йони и водите до заустването са III категория (таблица 4). След гр.Провадия до заустването водите на р.Провадийска не могат да бъдат използвани по показателя разтворени вещества за нищо.
Аналогично е надлъжното разпределение на съдържанието на неразтворените вещества (таблица 4). След гр.Провадия до заустването водите на р.Провадийска не могат да бъдат използвани по показателя неразтворени вещества за нищо.
Оценка на твърдия отток
Единствената река в района на Северното Черноморие, в която се измерват плаващите наноси е р.Батова. В района на водосборния й басейн се извършва разгърната миннодобивна дейност хвоста от която при неправилно манипулиране представлява потенциална опасност за замърсяване на плажовете в района на Зл.пясъци и Варна.
Речната система на река Провадийска е разположена в хълмист район с алувиални и делувиални отложения и льосово покритие в северната част, което създава условис за развитие на почвена ерозия. В района са разположени няколко важни промишлени центрове - агломерацията Варна - Белослав - Девня - Провадия и Каспичан - Нови пазар. Изграден е голям язовир - “Тръстиково”. Големите естествени езера - Белославско и Варненско служат като естествени утаители на механичните примеси на водата от естествен и антропогенен произход. От интензитета на утаяване в езерата се определя тяхното ефективно използване. За неговото поддържане периодично се организират драгиране на дъното на езерата и отстраняване на утайките, което е скъпо мероприятие и изключително вредно от екологична гледна точка, защото разрушава биотопа на екосистемите.