Устойчивите Органични Замърсители (УОЗ) - непознатата заплаха

Добре дошли в сайта на кампанията "УОЗ - непознатата заплаха"!

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са токсични химични вещества, които се разграждат изключително бавно в околната среда. Те се пренасят на големи разстояния по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове и се запазват в сухоземните и водните екосистеми. УОЗ се натрупват в масните тъкани на животните и хората чрез хранителната верига. В резултат на това те лесно могат да предизвикват неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда. УОЗ присъстват дори в региони, нямат локални източници и единственото разумно обяснение за наличието им е преноса от други части на света.

През май 1995 г. Програмата по околна среда на ООН инициира глобална оценка на влиянието на 12 особено опасни химични вещества, притежаващи свойства на УОЗ: алдрин, диелдрин, токсафен, мирекс, ендрин, хлордан, ДДТ, хептахлор, хексахлорбензен, полихлорирани бифенили, диоксини и фурани.

Съзнавайки заплахата, която УОЗ представляват за здравето и околната среда и нуждата от глобални действия, в началото на 1998 г., правителствата се споразумяват за започване на преговори за създаване на международен договор за УОЗ. На 22 и 23 май 2001 г. на Конференция на пълномощниците, проведена в Стокхолм, Швеция, е приета и отворена за подписване конвенция за УОЗ, наречена в последствие Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители.

Определени УОЗ са използвани масово в селското стопанство като инсектициди през 60те години на миналия век, а в някои страни и за борба с маларията (ДДТ). Поради токсичните им свойства и устойчивост в околната среда те са забранени за употреба от повече от 40 г.

Други УОЗ (например полихлорираните бифенили – ПХБ) са намерили приложение в индустрията като добавки към масла или работни течности в електрическо оборудване, хидравличната техника и в други практически приложения, при които има изискване за химическа стабилност.

Една специфична група УОЗ наричана диоксини и фурани се образуват и отделят непреднамерено от антропогенни източници. Образуват се също и при изгаряне на отпадъци и органични вещества,особено на пластмасови продукти. В България никога не са произвеждани устойчиви хлорорганични пестициди и ПХБ. Повечето УОЗ пестицидите са забранени за внос и употреба през 1969 г., токсафен – през 1985 г. и хептахлор – през 1991 г. ДДТ е забранено за внос и употреба от 1969 г. мирекс, ХХБ и хлордан никога не са внасяни в България.

През март 2006 г. е разработен Национален план за действие за управление на УОЗ от Министерството на околната среда и водите, в който са заложени мерки за намаляване на изпусканията от непреднамерено производство – диоксини и фурани, ПХБ и ХХБ.

Целта на тази страница е да предостави изчерпателна информация за устойчивите органични замърсители, какво се прави в национален и световен мащаб за намаляването им и как всеки може да допринесе в ежедневнието си за тяхното ограничаване.