Директива 96/61/ЕС

Приемането на Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC - Itegrated Polution Prevention and Control) е логично продължение на цялата политика на Европейския съюз по отношение на опазване на околната среда и се явява един от основните инструменти за реализиране на принципите и политиката на Съюза по отношение на околната среда и по-точно:

-	в предотвратяването, намаляването и евентуално последващото елиминиране в максимална степен на замърсяването;
-	даване приоритет на мерките и действията при източника на замърсяване;
-	оптимизиране потреблението и подобряване управлението на природните ресурси посредством прилагането на принципите "замърсителят плаща" и "предотвратяване на замърсяването".

Тези основни принципи в Директивата отразяват принципния подход, развит в Петата програма на Общността за политика и действие във връзка с околната среда и устойчивото развитие, която дава приоритетно значение на комплексния контрол на замърсяването като важна част от напредъка към по-устойчиво равновесие между човешките дейности и социално-икономическото развитие от една страна, и ресурсите и възможностите за възстановяване на природата от друга.
В Петата програма като приоритетна цел бе поставено постигането на устойчиво развитие, като за целта се разработиха и са приложиха различни инструменти за управление на околната среда. Беше разработена схема на връзката на предлаганите инструменти, прилагани за различните етапи на дадено производство обвързано с жизнения цикъл на конкретна инсталация от намерението за изграждането й, през нейното функциониране включително и до ликвидирането й. Към това се включва като отделен елемент оценката и контрола на жизнения цикъл на отделният продукт. Тази схема е в основата на всички разработвани директиви през последните години.
До момента на приемането на Директива 96/61/ЕС, а и след това, са приети много други директиви и регламенти, касаещи замърсяването и емисиите в различните компоненти на околната среда (въздух, води), третирането и управлението на отпадъците. Всеки един от тези документи предлага използване на специфични инструменти за ограничаване и предотвратяване на замърсяването и това поражда опасност, особено при производства, които имат комплексно въздействие, от изместване на замърсяването от един компонент към друг, без да се търси намаляване на въздействието върху околната среда като цяло, постигане на определен баланс и да се търси устойчивото развитие. Предотвратяването на замърсяването може да се постигне по различен начин и с различни инструменти. Примерна систематизация на подходите и инструментите е показана на Фигура 1.

От тази схема се вижда, че решаването на проблемите, свързани със замърсяването на околната среда е задача с много параметри и с редица ограничения, определящи се от природните, финансовите, технологичните и човешките ресурси. Основните посоки на действия са:

1.	Преминаване от ориентирани към определена среда (въздух, води, почва) мерки към интегрирана оценка на въздействието за всички среди;
2.	Преминаване от мерките, наложени от изискванията на нормативната уредба (регулаторни) , към мерки, основани на доброволни ангажименти от стопанските субекти;
3.	Преминаване от реакция на замърсяването към предприемане на превантивни мерки при потенциалния източник на замърсяване;
4.	Последователно разширяване обхвата на контрола по време и пространство на въздействието върху околната среда от отделната машина към технологичната верига на производство с последващо включване на етапите на използване иутилизиране на продуктите, където приоритетна методика става оценката на жизнения цикъл.

Самото разглеждане на околната среда като едно цяло и оценяване на замърсяването не само от дейността на конкретното място, но и в свързаните с нея и поддържащи я производства е принципно нов подход, не само за производствените предприятия, но и за компетентните органи и обществеността. Този интегриран подход се основава на два факта:

-

един и същи компонент на околната среда може да има потенциал да изпълнява повече от една функция. Например използване на реките като източник на вода за различни цели и същевременно може да бъде място за заустване на отпадъчни води;

-

различните технологии при една и съща дейност могат да имат различни аспекти на околната среда.

Всичко това изисква добро запознаване с основните положения на Директива 96/61/ЕС. Важен момент на Директивата е, че тя е задължителна за прилагане към определени дейности и производство, в повечето случаи с определен минимален прагов капацитет, за които е преценено, че прилагането на такъв комплексен подход би бил ефективен и би оправдало значителните ресурси, финансови и човешки, необходими за нейното прилагане. Това не пречи на всяка отделна страна да прилага този подход и към инсталации с по-малки производствени капацитети или други дейности.
Списък на тези дейности според Директива 96/61/ЕС и българското законодателство е даден в Приложение 1
Основно задължение на държавите, прилагащи тази директива е да гарантират, че за всяка инсталация, попадаща в обхвата на това приложение ще се предприемат мерки, предназначени да предотвратят, или в случаите, когато това е практически неосъществимо да се намалят емисиите във въздуха, водите и земята, целящи постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло.
Във връзка с това е полезно да се дадат някои от определенията, използвани в директивата:

-	„замърсяване" е всяко пряко или косвено, в резултат на човешка дейност постъпване във въздуха, водите или земята, на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което е в състояние да окаже определено вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания;
-	„емисия" е прякото или непряко изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или земята, от съответните, в това число организирани и неорганизирани източници, в рамките на дадена инсталация;
-	„разрешително" е писменото решение (или няколко такива решения) или такава част от него, предоставящо разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея, при определени условия, които гарантират съответствието на въпросната инсталация с изискванията на настоящата Директива. Едно Разрешително може да се отнася до една или повече инсталации, или отделни техни части, разположени на една и съща площадка, и експлоатирани от един и същ оператор;
-	(а) „промяна на дейността" е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда; (б) „съществена промяна" е такава промяна на дейността, която според компетентните органи може да доведе до значителни отрицателни въздействия върху хората или околната среда;
-	„оператор" е всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира дадена инсталация или осъществява контрол върху дейността й, или, в случаите когато това се предвижда от националното законодателство, такова лице, на което е предоставена решаваща икономическа власт върху техническата експлоатация на инсталацията.

Тези понятия се различават от използваните до сега понятия в законодателството ни по околна среда преди всичко по разширяването на обхвата им. Като конкретен пример е включването на физическите фактори като топлина и шум в контролираните емисии, определянето на промяната на дейността. Тези понятия ще се въведат в българското законодателство.
Определени са и основните принципи, които трябва да спазват операторите при експлоатацията на съответните инсталации. Тези принципи са в основата на издаваните комплексни разрешителни:

а)	предприемане на всички необходими превантивни мерки срещу замърсяването, в частност, посредством прилагане на най-добрите налични техники;
б)	недопускане на значително замърсяване;
в)	избягване на генерирането на отпадъци. Когато е налице генериране на отпадъци, последните се оползотворяват, или, в случаите когато това е технически, или икономически невъзможно, те да се обезвреждат като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;
г)	ефективно използване на енергията;
д)	предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и ограничаване на последствията от тях;
е)	предприемане на необходимите мерки за избягване на възможните рискове от замърсяване и привеждането в задоволително състояние на площадката, върху която е разположена инсталацията, след окончателното прекратяване на нейната експлоатация.

Тук е много важно да се отчете последният принцип. Той е нов за практиката в България и обществеността, в лицето на различни заинтересовани страни да осъществи контрола за неговото прилагане.
Водещ принцип обаче остава прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ, англ. ВАТ- Best Avaiable Techniques). Този проблем също е нов и заслужава специално внимание. Съгласно директивата :

-	„най-добри налични техники" означава най-ефективния и най-напредналия етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи практическата пригодност на съответните техники за осигуряването, по принцип, на основата на съответните норми за допустими емисии, и проектирани с цел предотвратяване и, в случаите когато това е практически невъзможно, за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост;
-	„техники" включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и ликвидиране на инсталацията,
-	„налични" означава техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали те се използват или произвеждат във въпросната държава членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора,
-	"най-добри" означава най-ефективни, с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда, в нейната цялост.

Самото определение на НДНТ е сравнително широко и не дава точна дефиниция, а само принципите въз основа, на които те се определят. Има определени изисквания, които са дадени като отделно приложение към директивата. Те трябва да бъдат вземани предвид по принцип или в конкретни случаи, при определяне на най-добрите налични техники, като се отчитат вероятните разходи и ползи от дадена мярка и принципите - превантивност и защита:

1.	Използването на нискоотпадъчна технология;
2.	Използването на по-малко опасни вещества;
3.	Извличане и рециклиране на генерираните и използваните в процеса вещества и на отпадъци, където това е уместно;
4.	Сравними процеси, съоръжения или методи на експлоатация, експериментирани успешно в промишлен мащаб;
5.	Технологичен напредък и промени в научните познания и разбирания;
6.	Вида, въздействието и обемите на разглежданите емисии;
7.	Датата за пускане в експлоатация на нови или съществуващи инсталации;
8.	Продължителността от време, необходима за внедряване на най-добрите налични техники;
9.	Потреблението и вида на използваните в процесите суровини (включително водата) и енергийна ефективност;
10.	Необходимостта от предотвратяване или намаляване до минимум на общото въздействие на емисиите върху околната среда и рисковете за нея;
11.	Необходимостта от предотвратяване на аварии и свеждане до минимум на последствията за околната среда;
12.	Информацията, публикувана от ЕС въз основа на получената информация от прилагането на директивата или от други международни организации.

Подреждането им и от значение и определя приоритетността при наличие на повече възможности.

За подпомагане на отделните държави в процеса на определяне на НДНТ е създаден специален институт със седалище в Севиля, Испания. Целта на този институт е да координира и подпомага дейността на различни работни групи за различните групи дейности, попадащи в обхвата на Приложение 1. В тези работни групи влизат представители на разглеждания производствен сектор, на научни институти, на държавни органи, свързани с околната среда. Те изработват ръководства за Най-добри налични техники на ниво Европейски съюз, като всяка страна приема национални ръководства, които са в съответствие с общите. Тази задача се извършва в момента и в България. Различията са дължат на факта, че различните страни имат собствен набор от налични секторни ръководства и те се използват като допълващи технически ръководство. Добър пример в това отношение е Великобритания. По принцип изработените до сега ръководства са много обемни, трудни за работа и повечето страни ги разделят на по-специализирани ръководства.
Споменатите ръководства биват две групи:

-	хоризонтални, отнасящи се до дейности, които са присъщи за различните производства (мониторинг, охладителни системи, третиране на емисии...);
-	вертикални, отнасящи се до конкретни производства (цимент, кожарско, текстилно, черна металургия..).

Групите в Севиля работят за осигуряване на необходимата координация за избягване двойните усилия при евентуално припокриване между хоризонталните и вертикалните документи. Например, хоризонталният документ за третиране на отпадъчни води трябва да засяга общите принципи на пречистване, докато в ръководството за текстилно производство трябва да се разгледат само специфичните за тази промишленост въпроси относно третирането на отпадъчните потоци.

Интересен е въпросът как да се класифицират тези ръководства. Добре е първо да се изясни какво не са:
BREF не са:

-	нормиращи: не установяват, нито препоръчват емисионни норми;
-	законова интерпретация на Директивата;
-	универсални: не могат да се използват за формулиране на НДНТ при всякакви местни условия.

Може да се каже, че BREF са:

-	справочни документи: съдържат информация, която да подпомага хората, вземащи решения за издаване на разрешителни и изобщо за приложение на IPPC;
-	помагала за широк кръг от читатели: оператори, кандидатстващи за разрешително, технолози от съответния бранш, обществото като цяло.

Примерното съдържание на един такъв документ е:

-	глобална информация за съответната индустрия: обеми на производство, географско разпределение, тенденции и икономически данни;
-	общо описание на различните технологични процеси и съответната апаратура и организация на производството;
-	информация за различните аспекти на влияние на съответната промишленост върху околната среда: ниво на емисиите, потребление на суровини, вода и енергия;
-	техники, които могат да се счита за НДНТ и опита от тяхното приложение на различни места по света, без да се казва дефинитивно, че непременно те трябва да са подходящи за всеки случай;
-	оценка на ползата за околната среда, постигната след прилагането определена техника;
-	икономически данни за разходи по внедряване, спестяване на разходи чрез подходящи мерки;
-	еталонни инсталации - примери за различни предприятия, които сполучливо са внедрили НДНТ, придружена със съответните данни за емисии и икономически резултати.
-	новопоявяващи се техники - описване на "обещаващи" разработки, които все още не са внедрени.

Състоянието на подготовката на различните секторни ръководства към 25.09.2001 година е следното:

Финализирани ръководства за най-добри налични техники:

1	Производство на пулп и хартия	07.2000г.
2	Производство на чугун и стомана	03.2000г.
3	Производство на цимент и вар	03.2000г.
4	Охладителни системи	11.2000г.
5	Обработка на черни метали	10.2000г.
6	Производство на хлор и основи чрез електролиза	10.2000г.
7	Производство на стъкло и стъклени изделия	10.2000г.
8	Дъбене на сурови кожи	05.2001г.

Проекти за ръководства за най-добри налично техники:

1	Производство на текстил	02.2001г.
2	Системи за мониторинг	01.1999г.
3	Рафинерии	01.2001г.
4	Производство на органични вещества в големи количества	11.2000г.
5	Емисии при съхраняване в големи количества на опасни вещества	09.2001г.
6	Големи горивни инсталации	03.2001г.
7	Интензивно животновъдство	07.2001г.
8	Общи методи за третиране на отпадъчни води и газове и системи за управление в химическия отрасъл	03.2001г.

Трябва да се отчетат и изискванията, които поставя директивата (чл. 10) по отношение на най-добрите налични техники:
"Когато дадена норма за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, се изискват допълнителни мерки в разрешителното, без да се засяга действието на други мерки, евентуално взети за постигане на съответствие с нормите за качество на околната среда."
При това изискване поставя като водещ при формулирането на емисиите качеството на околната среда. Като се отчете, че компетентният орган е задължен да следи или да е информиран за развитието на най-добрите налични техники, става ясно че законодателят е заложил неявно принципът на непрекъснатото подобряване, характерен за доброволните инструменти, като например системите за управление на околната среда. Подобряването идва не от прегледа в самото предприятие а от периодичния преглед и коригиране при необходимост на ръководствата за най-добри налични техники.

При това изискване поставя като водещ при формулирането на емисиите качеството на околната среда. Като се отчете, че компетентният орган е задължен да следи или да е информиран за развитието на най-добрите налични техники, става ясно че законодателят е заложил неявно принципът на непрекъснатото подобряване, характерен за доброволните инструменти, като например системите за управление на околната среда. Подобряването идва не от прегледа в самото предприятие а от периодичния преглед и коригиране при необходимост на ръководствата за най-добри налични техники.

При определяне на НДНТ за всеки конкретен случай се препоръчва следният подход:

-	Определяне на основните екологични проблеми за сектора: отпадъчни води, отпадъци, въздух, опазване на почвата, здраве и охрана на труда.
-	Проучване на техниките, които биха помогнали за решаването на основните проблеми.
-	Определяне на най-добрите показатели при конкретното производство, въз основа на данни от предприятия в Света и ЕС.
-	Проучване на условията , при които са постигнати тези показатели.
-	Определяне на съответните НДНТ за случая и съответните нива на консумация и емисии, които води прилагането на тези техники.

Самата процедура по издаване на такова комплексно разрешително има определени особености. Инсталациите се разделят на "нови" и "съществуващи". Изискванията към тях се различават по времето, необходимо да се постигнат изискванията на НДНТ. За новите инсталации и съществените изменения те са влезли за ЕС от 30 ноември 1999 г. , а за съществуващите се дава гратисeн период до 8 години (до 30 ноември 2007 г.)
Към процедурата за издаване на разрешителни има също определени изисквания, които са сравнително нови. В България има по специфично законодателство, което изискване при определени условия да се извършва оценка на въздействието върху околната среда от действащи предприятия, без да извършват съществени реконструкции. Това е вид задължителен "одит по околна среда", който бе съобразен със съществуването на голям брой предприятия, съществени замърсители и предприятия променящи характера на собствеността. Затова, голяма част от изискванията към молбата, която се подава за получаване на комплексно разрешително изглежда познат. Според директивата молбата включва описание на :

-	инсталацията и различните режими на нейната експлоатация,
-	използваните суровини, материали (включително спомагателни) и други вещества, както и използваната или генерирана от инсталацията енергия,
-	отделните източници на емисии, в рамките на инсталацията,
-	характеристика на площадката, на която е разположена инсталацията,
-	вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделените компоненти на околната среда, както и определяне на възможните техни значителните въздействия върху околната среда;
-	предложените технологии и други техники за предотвратяване, или, в случаите когато това е невъзможно, за намаляване на емисиите от инсталацията,
-	мерките за предотвратяване и оползотворяване на генерираните от инсталацията отпадъци, в случаите когато такива са необходими;
-	допълнителните мерки, планирани с оглед постигането на съответствие с общите принципи определящи основните задължения на оператора, съгласно Член 3;
-	планираните мерки за мониторинг на емисиите в околната среда.

Молбата за издаване на разрешително следва да съдържа и нетехническо резюме на горепосочените изисквания.
Въпреки, че изглежда познато, формата и структурата на молбата е много по-строго регламентирана. Това е с цел избягване събирането на информация, която не е необходима за подготовката на разрешителното и последващия контрол за неговата изпълнение.
В следващите членове на директивата се поставят редица изисквания към подготовката на самото разрешително и неговото съдържание. Основен момент е, че при повече от един компетентен орган, трябва да има пълно съгласуване между тях. В момента в България се очертава такова съгласуване между Министерството на околната среда и водите и Агенцията по енергийна ефективност.
Разрешителното следва да съдържа норми за допустими емисии на съответните замърсители, по-конкретно на съществените замърсители, посочени в Приложение 2 на Директивата, които е възможно да бъдат емитирани от съответната инсталация в значителни количества, като са съобразени със свойствата и способността им да пренасят замърсяване от една среда в друга (вода, въздух и земя). При нужда разрешителното включва подходящи изисквания, осигуряващи опазване на почвата и подземните води, и мерки за управлението на отпадъците, генерирани от инсталацията. Където е уместно, допустимите емисионни стойности могат да бъдат заменени от еквивалентни параметри или технически мерки.
За инсталациите, изброени в подточка 6.6 на Приложение 1, допустимите емисионни стойности, посочени в тази алинея следва да отчитат и практическите изисквания, свойствени за тези категории инсталации.
Допустимите емисионни стойности и еквивалентните параметри и технически мерки в разрешителното, както вече бе отбелязано, трябва да се основават на посочените в ръководствата за най-добрите налични техники, без да предписват използване на които и да са техники или конкретни технологии. Отчитат се и техническите характеристики на разглежданата инсталация, нейното географско положение и условията на местната околна среда.
При всички обстоятелства, условията в разрешителното трябва да съдържат разпоредби за намаляването до минимум на замърсяванията на далечни разстояния или трансграничните замърсявания и обезпечават висока степен на опазване на околната среда като цяло.
Освен това издаваното разрешително задължително съдържа подходящи изисквания за мониторинг на емисиите, като уточнява методите и честотата на измерванията, процедурата за оценка и задължението за предоставяне пред компетентния орган на данните, необходими за проверка на съответствието с разрешителното.
Този момент е много съществен, поради факта, че така събраната информация, се предвижда да стане основа на ежегоден доклад по изпълнението на дадено решение. Той дава възможност на непрекъснат контрол от страна на обществеността относно резултатността по отношение на околната среда на дадена инсталация.
Друг съществен момент е възможностите за промяна на условията в разрешителното. Най-общо те могат да се инициират от оператора на инсталацията в случая когото има намерение да осъществи изменения и по инициатива на компетентния орган в следните случаи :

-	причинено от инсталацията замърсяване е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите допустими емисионни стойности в разрешителното или включване на нови емисионни стойности в него за допълнителни показатели;
-	има съществени промени в най-добрите налични техники, позволяващи значително намаляване на емисиите без налагане на прекомерни разходи;
-	експлоатационната безопасност на процеса или дейността изискват използването на други техники;
-	има нови разпоредби в националното законодателство (и на Общността за страните членки)

Друг основен момент в Директивата е достъпът до информация и общественото участие в процедурата за издаване на разрешителни. Това изискване не засяга действието на Директива 90/313 за обществения достъп до информацията за околната среда. Поставени са конкретни изисквания, които трябва да изпълнят съответните страни в собствените си процедури за издаване на разрешителни. Това означава да се осигури, че:

-	молбите за разрешителни за нови инсталации или за съществени промени в тях, ще се предоставят за подходящ срок от време на обществеността за обсъждане, преди компетентният орган да вземе своето решение.
-	решението, включително копие на разрешителното, и всички значителни актуализации, трябва да бъдат на разположение на обществеността.
-	резултатите от мониторинга на емисиите, изискван съгласно условията в разрешителното и притежавани от компетентния орган, следва да бъдат на разположение на обществеността

Това са много силни изисквания и поставят определено големи отговорности пред Министерството на околната среда и водите.

За разглеждането на Директива 96/61 на Европейския съюз е необходимо да се дадат предложения и решения за "най-добрите налични техники" (НДНТ), които ще осигурят компетентните органи, фирмите, обществеността и др. с информация нужна за начините за прилагане на Директивата. Тези предложения са по-скоро информативни, отколкото препоръчителни (могат да дават упътвания) и са инструмент за подобряване управлението на околната среда. Тези предложения не тълкуват Директивата, не дефинират и не променят правните задължения; не се опитват да бъдат изчерпателни или да съдържат детайлни местни съображения. Тези предложения в страните-членки на ЕС се правят на специални срещи на технически работни групи, които трябва предложат изграждането на гъвкав, прозрачен, регулативен режим основаващ се на достоверност, откритост и цялостен подход.

Обсегът на приложението на Директива 96/61 за интензивно животновъдство (ИЖ) е извлечен от определението на категория 6.6 от Приложение 1, което гласи: Оборудване за интензивно отглеждане на домашни птици и свине с повече от:
а) 40 000 места за домашни птици
б) 2 000 места за производство на свине за угояване (над 30 кг), или
в) 750 места за свине-майки

Използвайки определението на Директивата за оборудване (член 2.3), където се обсъжда как то е приложимо във фермите в двата сектора могат да се определят и какви последици би могло да има от включването или изключването на определени дейности.
По определението на стопанство са възможни различни интерпретации. Ясно е, че едно стопанство има един производител (собственик) и две ферми с един производител (собственик) могат да бъдат едно стопанство. Остава неясно колко далеч или чрез каква инфраструктура фермите могат да бъдат разделени, но все още се считат за едно стопанство. Например, някои общи ферми са разделени на операционни единици за да се предотврати разпространяването на болести между различните възрастови групи, но също се разглеждат като едно стопанство.
Броят и видът на дейностите в различните ферми в страните-членки на ЕС е различен. Цели се да се покрие във възможно най-голяма степен всички видове форми и техните допълнителни дейности. Поради използването на гранични стойности в Приложение1 може да се очаква, че фермите са големи и много от дейностите се провеждат на място. Възможни са различни гледни точки относно приготвянето, стратегията и съхраняването на храната, разхвърлянето на оборския тор, които се разглеждат в други специфични директиви отнасящи се специално до някои от тези проблеми. Ясно е формулирано и подсилено от ГД "Околна среда", че съществуването на други специфични директиви не е причина за изключване на който и да е от споменатите проблеми.
Храната като предмет на околната среда е важен разграничител между използването на суха храна (по-податлива към прах) и на мокра храна (по- податлива към вмирисване). Приготвянето на храна трябва да бъде включено там, където може влияе върху химичния състав на оборския тор. Много ферми използват смески проготвени някъде другаде и това поставя въпроса до каква степен приготвянето на храната може да се счита за допълнителна дейност. Хранителната формула е считана като непостоянна единица, но хранителната стратегия може да бъде включена в документите на техническите комисии и управлението на стопанството.
Разхвърлянето на оборския тор може да бъде извършено от фермата, но в повечето случаи дейността се пренебрегва и фермерите смятат това извън отговорностите си. Въпреки, че съществува специална инструкция върху разхвърлянето на тор, тази дейност не бива да се пренебрегва. Проблемът с азота не бива да се смята за единствен, а да се обърне внимание и на другите елементи, като фосфор и тежки метали. При разхвърлянето не трябва да се забравя обработката на отпадъчната вода.
Заключение: Инсталациите за интензивно отглеждане на прасета и домашни птици в Европа могат да съдържат широк диапазон от дейности:

-	Приготвяне на храна и хранителна стратегия
-	Съхранение на храната
-	Отглеждане на животни
-	Поддържане и почистване на оборудването
-	Събиране на оборския тор и изхвърлянето му
-	Разхвърляне на оборския тор
-	Обработка на отпадъчната вода и отпадъците

В различните климатични региони в Европа могат да съществуват допълнителни природни проблеми .

Необходимо е по-точното определяне на обсега на работа и използването на термина "интензивно отглеждане" според определението на Приложение 1.
Ясна дефиниция на интензивно земеделие не съществува. При разграничаването между интензивно и екстензивно селско стопанство по определение е използвано отношението между броя на животните и наличната земя. Съществува мнение, чеинтензивното земеделие не е само въпрос на брой животни, но и на проблемите на околната среда. Екстензивното земеделие се различава от свободното отглеждане. Свободното отглеждане на животни не трябва да бъде изключено при решенията отнасящи се от Директивата, защото то също има определено влияние върху околната среда.
В частност при домашните птици изключването на свободно отглеждани птици от обсега на Директивата, могат да бъдат изключени техниките считани като оценка от НДНТ. Свободно отглежданите свине във Великобритания се дават като пример за земеделска система, в която животните (основно свине и котило) не са държани в единични клетки като в другите системи и терминът "инсталация" е възможно да не бъде приложим в случая. Стадата се движат из различни местности, използвайки сложна ротационна система и е под въпрос дали тези ферми попадат в обсега на IPPC.
Взимайки под внимание възможните техники опазващи околната среда и техните допълнителни нива се предлага да има разграничение между интензивното отглеждане и системите за свободно отглеждане и да се вземе под внимание размера на операциите във фермата.
Заключение: Да не се изключват системите за свободно отглеждане от обсега на предварителната работа по Директивата, но преценката се извършва по време на работа дали този вид отглеждане трябва да бъде оставено извън обсега взимайки предвид силата на влияние върху околната среда. Работата трябва предимно да бъде дефинирана въз основа на броя животни посочен в Приложението.

За да бъдат избрани ферми в или извън обсега на работа трябва да бъде изполван термина "места". Има различни начини, чрез които капацитетът на фермата може да бъде изразен. Броят на местата може да се счита като потенциалният максимален брой животни по всяко време, независимо от циклите на производство или дали единицата е напълно осигурена относно въздействието върху околната среда и това се отнася за всички места по всяко време.
Счита се, че важно за избора на фермите е да се използват места, а не капацитета. Изобщо капацитетът е свързан с производствените цикли и производствените етапи, вземайки предвид разликите в живото тегло и техните допълнителни емисионни нива или използвйки животинските единици или животинските еквиваленти. Тези единици са важни за оценката за въздействието върху околната среда.
Заключение: За избора на ферми праговите стойности трябва да се приложени използвайки броя места като потенциален капацитет на фермата по всяко време.

Европейските бройлери или носещите кокошки се отглеждат над прага от 40 000 места. В някои случаи, носещите кокошки и бройлери се държат в общи ферми, където броят на бройлери попада в обсега на IPPC. В някои страни фермите за бройлери и кокошки са разделени и не надвишават броя места надхвърлящи прага от 40 000 места.
Инкубаторите създават някои проблеми за околната среда, но те не са свързани с фактическото отглеждане на животните. Разглежда се като различна дейност и обикновено не се свързва с отглеждането на бройлери и носачки.
Заключение: Включването на домашните птици (носачки и бройлери) - ферми с пилета, патици, пуйки и токачки - в обсега на работа на Директивата все още е под въпрос. Ферми с фазани, пъдпъдъци и щрауси са извън обсега на работа. Инкубаторите, въпреки тяхното въздействие върху околната среда няма да бъдат включвани поради факта, че не са свързани с отглеждането на домашните птици както храненето и поенето на младите птици.

Секторът включен в Директивата засяга развъждането и клането на свинете над 30 кг живо тегло. В някои страни не съществуват специализирани ферми и те са обединени и отглеждат свине за угояване и свине-майки едновремено. Няма съмнение, че обединените ферми надвишаващи праговите стойност ще попаднат в полезрението на Директивата. Също така, ако дейността на една ферма не надвишава праговите стойности, но прилагайки дефиницията за инсталация от Директивата това може да се счита като пряка допълнителна дейност и попада в обсега и трябва да бъде включена ( 500 свине и 2500 свине-майки).
Появява се нужда от дискусия по въпроса за това дали обединени ферми надвишаващи праговите стойности трябва да бъдат включени. Влиянието върху околната среда на обединени ферми с 800 свине, попадащи в обсега, обаче може да бъде много по-малък от тази с 400 свине и 1800 прасета като двете цифри са под границата и са извън обсега. Тъй като сравнението е трудно, тези ферми не бива да остават извън обсега. Може да бъде даден пример, където 2000 свине съответстват на 400 свине-майки.
С долна граница от 30 кг живо тегло сукалчетата остават извън обсега на работа, освен ако не са част от обединена ферма с повече от 750 свине. Изобщо, ферми притежаващи свине, автоматично имат и сукалчета преди те да са изпратени във ферми за отглеждане. В някои страни съществуват ферми само със сукалчета свине, но според Директивата тези специални ферми са изключени от обсега на работа.

-	Включване на благополучието на животните - отглеждане според физиологичните потребности на животните.
-	Връзка между мерките за околната среда и ефекта върху човешкото здраве и качеството на храната и официалните изисквания.
-	Микробиологични емисии, които могат да причинят здравни проблеми.
-	Устойчивост към антибиотици на животни създаваща проблеми за хората.

Заключение: ключовите въпроси засягащи околната среда не покриват аспекти от човешкото здраве причинени от продуктовата хранителна верига (свине или домашни птици).
Необходимо е да се обърне внимание върху:

-	Ефекта на различните породи върху нивата на емисии;
-	Различните ключови въпроси за различните видове животни;
-	Рециклираният оборски тор и другитеекскременти като ресурси;

Трябва да бъдат включени следните средства при отглеждането на свине и домашни птици:

-	Храна и спане
-	Вода за консумация и почистване
-	Енергия за отопление и оборудване
-	Почистване и дезинфектанти
-	Лекарства

Засягайки емисиите при отглеждането на животни, шумът и миризмата могат да се смятат като емисии във въздуха:

-	Миризмата е повече резултат от H2S и NH3;
-	Мерките за намаляване на миризмата и използването на разстояния за търпима миризма;
-	Косвено намаляване на емисиите на CO2 чрез прилагане на разхвърляне на оборски тор вместо синтетични торове;
-	Нивото на важност на предмета на околната среда зависи от местната специфичност (запасеност с фосфор и ниво на подпочвените води);
-	Включване на обработка на труповете по места въпреки факта, че съществува ограничение;
-	Микробиологично замърсяване (включително салмонела) на почвата и повърхностните и подпочвени води в резултат на разхвърлянето на оборски тор трябва да бъде част от прилагане в действие на Директивата;
-	В най-общ случай микроорганизмите трябва да бъдат взети под внимание, когато се оценяват техниките.

Заключение: емисиите във въздуха трябва да включват емисиите на :NH3, N2O, H2S, CO2, летливи химични съединения, Прах, Шум, Мирис, Микробиологични съставки.
Заключение: емисиите на повърхностните и подпочвени води ще включват съдържанието на: Na, K, Cl, N, P, O2 -разграждащи се химикали, Тежки метали, Cu, Zn; Микробиологични съединения, ПХБФ.
Заключение: емисиите към почвата включва наличие на: Na, K, Cl, N, P; Тежки метали, Cu, Zn; Микробиологични съставки, Органични съединения, ПХБФ.
Заключение: остатъците от фермите ще включват: Оборски тор; Остатъци от допълнителни дейности като: масла, дезинфектанти, лекарства, утайки от обработката на отпадъчната вода.

Всички потенциални техники по околната среда включват необходимата информация за решенията на НДНТ, за което е необходимо да се даде следната информация: описание на техниките, основни постигнати ползи за околната среда, приложимост, примерни производства, операционни данни, движеща сила за осъществяване, реферативна литература.
Трябва да се направи разграничение между "Най-добра земеделска практика" (НДЗП) и "Най-добра налична техника" (НДНТ).
В много случаи НДЗП може да предотврати различните видове емисии.
В различните страни НДЗП има различни значения.
Може да съществува преходна област, където не е сигурно дали ефектът е заради практиката или техниките.
НДЗП и приложението на НДНТ са свързани, но не са подобни.
Спазвайки предотвратяващите мерки, изборът на място за стопанството и преместването на фермата може да бъде оптимизирано с цел намаляване на товара.
Влиянието на емисиите във въздуха и в частност разпространението им в почвата чрез управлението на плодородието на почвата и хранителните стратегии е сложно и включва породата животни, възрастта им и нивото на производство.
Управление за предпазване от течове и разливи.
Мерките за намаляване на емисиите на амоняк са свързани с прилагане на различни системи.
Препоръчителните системи за фермите са трудни за дефиниране, тъй като те имат връзка към други въпроси по отглеждането на животните, които са различни за различните страни.
По-нататъшно усложнение е сравнението между различните емисии, както и свързването им със стопанството за прилагането на определена система. Ще бъде по-добре да се дадат възможно най-много данни, за да се улесни приемащия при достигането на добри решения на местно ниво. Трябва да бъде взето под внимание истинската ситуация, за да не трябва фермерите да построяват наново, за да са приложими към НДНТ.
Заключение: Да се използва и създаде препоръчителна система без да се тя да се окачествява; да има разграничение между препоръчителните системи за различните видове; да се използват проценти, ако е възможно, за да се покаже относителното състоянието на околната среда.

Използване, прилагане и цена на препоръчани техники за пречистване на въздуха: механична вентилация, биоскрубери, биофилтри, химични мокри скрубери.
Тези техники могат да бъдат прилагани само върху механични вентилационни системи.

Техниките за съхранение тора и торовата течност са: използване на непромокаеми подове за твърд оборски тор; ползването на контейнери; използването на покривала като естествени покрития, твърд капак или покрив, или ластични покривала; подвижни покривала.
За прилагането на твърдия и течния оборски тор е необходимо: напоителна или разреждаща система.
Техники за използване на оборския тор:
Препоръчителни техники: разхвърляне чрез самолет или контейнери, лентово разхвърляне, разделяне на твърдия и течния тор.
Разхвърлянето трябва да се съобрази с: подхящите места, буферни зони, времето на прилагане, ниво на разхвърляне.
Допълнителни техники, които могат да се прилагат: механично разделяне, аерация, компостиране, изгаряне; получаване на биогаз; аеробна ферментация, сушене, пелетизиране, обратна осмоза, изпаряване.