До момента в България

Съществуваща законова и нормативна рамка за контрол на промишленото замърсяване.
Съгласно действащото законодателство, Закон за опазване на околната среда от 1991 год., големите предприятия - замърсители на околната среда подлежат на периодична оценка на въздействието върху околната среда, по предписание на компетентните органи (най-малко веднъж на пет години) с цел привеждане на производствената дейност в съответствие с нормативната уредба по околна среда. Програмата на Министерството на околната среда за поетапно възлагане на тази оценка започна през 1996 г. като в годишния списък на обектите, подлежащи на ОВОС бяха включени предприятия, на които систематично са налагани санкции за наднормено замърсяване на околната среда. В следващите години основен критерий за включване на промишлените предприятия в списъка беше откритата процедура на приватизация като едновременно с оценката на въздействието от производството върху околната среда до момента на приватизация се оценяват и екологичните щети, причинени от минали действия или бездействия. Броят на одитираните до този момент предприятия е около 380. Силни страни на този процес на екологично одитиране на предприятията са осигуряване идентифицирането и контрола върху проблемите с околната среда при промяната на собствеността и включването на обществеността при обсъждането и вземането на решение по тези проблеми. Основни слабости са недостатъчните мерки за контрол, провеждан от РИОСВ и определянето на нормите в разрешителните на базата на твърдо установени общи пределно допустими норми за емисиите по различните компоненти на околната среда , на качество на околната среда (имисионни норми), а не на отстраняването или намаляването на емисиите, както се изисква от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
Въпреки това обаче досегашната практика на ОВОС на действащи обекти представлява добра основа за въвеждането на разрешителни по КПКЗ (комплексни разрешителни) в България.

Основните цели на едно Разрешителното за КПКЗ са да определи:

-

Мерките за предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха, водите и количеството на генерираните от промишлените предприятия отпадъци, като се отчитат действащите пределно допустими емисионни норми за вредни вещества и действията за контрола върху тяхното прилагане.

-

Условията за по-нататъшната експлоатация на инсталациите, съобразно най-добрите налични технологии (ВАТ), повишаването на енергийната ефективност и намаляването на количеството на използваните суровини и природни ресурси.

Първият проект (1998-2000г) в помощ на развитието на комплексния разрешителен режим е на Датската министерство на енергетиката и околната среда и Датската агенция по опазване на околната среда, в резултат от който са изготвени две пилотни разрешителни (за ТЕЦ и кожарска фабрика) и са предоставени образци за заявление за издаване на разрешително и на самото разрешително, както и указания за попълването им.
Във връзка с изпълнение на ангажимента на МОСВ за издаване на пилотни комплексни разрешителни за предприятията от металургичната, химическата и нефтопреработвателната промишленост по Заем за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL), отпуснат на Република България от Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) през 2000г. стартира настоящия проект по Програма Phare - Twinning'99, а в началото на 2001 г. - още един проект на Датската агенция по опазване на околната среда. До този момент е издадено пилотно разрешително по КПКЗ на "Солвей Соди"АД, гр. Девня, в процес на окончателно обсъждане с предприятията и на обществен достъп са предоставени пилотните разрешителни за: "Агрополихим"АД, гр.Девня, "Свилоза"АД, гр.Свищов, "Химко"АД, гр.Враца, "ЮМПМ"АД, гр.Пирдоп, "КЦМ АД, гр.Пловдив, "ОЦК"АД, гр.Кърджали, в процес на подготовка са пилотните разрешителни за "Софарма" АД, гр.София и за "Девня цимент"АД, гр.Девня. До края на 2002 год. на пилотна основа ще бъдат издадени разрешителни за КПКЗ още на 12 големи промишлени предприятия. Това са "Нефтохим" АД, гр. Бургас; "Бимас" АД, гр.Русе; "Нова плама" АД, гр.Плевен; "Кремиковци" АД, гр.София; "Стомана"АД, гр.Перник; "Радомир Лекоко" АД, гр. Радомир; "Промет"АД, с. Дебелт, Бургас; "Оргахим" АД, гр.Русе; "Балканфарма"АД, гр. Разград и гр. Дупница; "Биовет"АД, гр. Пещера.
Създадена е информационна система в МОСВ за ръководствата и референтните документи за най-добри налични техники (ВАТ), които са публикувани от Европейската комисия. Националните ръководства трябва да са напълно съпоставими с тях. В резултат от съвместната работа с Ирландската агенция по опазване на околната среда в рамките на проекта по Програма Phare - Twinning'99 е апробирана процедурата за изготвяне на ръководства за НДНТ и са подготвени на български език ръководствата за циментовата промишленост, производството на изкуствени торове и цветната металургия.
Ново законодателство и нормативна уредба за предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване.
В края на 2000г. МОСВ подготви и внесе в Министерски съвет проект за нов Закон за околната среда, с който националното екологично законодателство се хармонизира изцяло с хоризонталното законодателство по околна среда на ЕС и с директивите за контрол на промишленото замърсяване и управление на риска. В момента този проект е внесен за приемане в Народното събрание.
В Глава VІІ "Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване", раздел ІІ "Комплексни разрешителни" транспонира Директива 96/61/ЕС за КПКЗ като определя:

-	Предмета на разрешителното - за нови и действащи инсталации, по списък, даден в Приложение 4 на проекта на Закона и при съществено изменение в тези инсталации;
-	Мястото на разрешителното - за издаване на разрешително за строеж;
-	Органа за издаване на разрешително - министъра на околната среда и водите;
-	Съвместяването на процедурите по ОВОС и по издаване на разрешително по КПКЗ;
-	Отговорностите и задълженията на оператора на инсталацията;
-	Съдържанието на заявлението за издаване на разрешително;
-	Съдържанието на разрешителното;
-	Процедурата за обществен достъп до заявлението и разрешителното;
-	Случаите, при които се преразглежда разрешителното;
-	Срока за издаване на разрешителното и начина за оповестяването му;
-	Обжалването на разрешителното;
-	Контрола по изпълнението на условията, който се извършва от РИОСВ;
-	Поддържането на информационна система в МОСВ за развитието на най-добрите налични техники;
-	Воденето на публичен регистър за издадените разрешителни;
-	Поддържането на публичен регистър за резултатите от мониторинга на емисиите от ИАОС, който е част от Европейския регистър за емисии на вредни вещества.

В преходните и заключителни разпоредби на новия закон е заложено, че по отношение на издаването на комплексните разрешителни за нови и действащи инсталации той трябва да влезе в сила от 01.01.2003 г. като за всички действащи производства разрешителните да се издадат в периода до 2007 г. Съобразно изискванията на Европейския съюз при преговорите по глава "Околна среда" срокът за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околна среда за преобладаващата част от действащите инсталации също трябва да е 2007 г.
Предвижда се до средата на 2002 г. да се разработи Наредба за разрешителни по КПКЗ, с която да се определят допълнителни изисквания към: съдържанието и формата на заявлението за издаване на разрешително; реда и начина за определяне на НДНТ, реда и начина за преразглеждане на издадени разрешителни; реда и начина за осигуряване на обществен достъп до заявлението и разрешителното; реда и начина за отчитане на емисиите на вредни вещества. Наредбата трябва да включва и график за издаването на разрешителни по КПКЗ за отделните сектори по години като крайният срок за издаването на разрешителни на всички инсталации от списъка е края на 2007 год. В тази връзка МОСВ, с помощта на информацията, представена от РИОСВ, Националния статистически институт и предприятията подготви поименен списък на обектите, които имат на промишлените площадки инсталации, подлежащи на комплексен разрешителен режим. Списъкът съдържа обектите от секторите съгласно Приложение 1 на Директива 96/61/ЕС.