Шведската политика по отношение на околната среда се характеризира с обширно административно регулиране, което предвижда широки пълномощия на институциите. Швеция практикува комплексното предотвратяване и контрол на замърсяванията за точковите източници от 1969 г. по силата на закона за опазване на околната среда.
Комплексният подход се характеризира от факта, че една и съща лицензираща институция оценява на практика всички въздействия върху околната среда на всяка една инсталация. Това позволява да се обърне внимание на възможните транскомпонентни въздействия (прехвърляне на замърсяване от един компонент към друг).
Лицензиращата институция има за решаване комплексна задача, както от правна, така и от техническа гледна точка. Така системата налага изискването за независима и високококвалифицирана лицензираща институция.
Лицензиращата институция за големи точкови източници (клас "А") беше централизирана и независима до 1999 г. Лицензионният съвет се състоеше от пет независими звена. Днес имаме пет независими Журита по околна среда с подобен начин на действие. Общият брой на инсталациите от клас"А" е между 300 и 400.
Шведската агенция за опазване на околната среда е централната институция, но не тя издава лицензите.
Съществуват 21 регионални държавни институции, Регионални административни съвети. В рамките на всеки от тях има една обща секция по опазване на околната среда. Има също така една независима лицензионна институция за средните предприятия (клас "В"), които са общо около 7 000. Регионалните административни съвети са отговорни за надзора на инсталациите от клас "А" и клас "В".
В добавка, съществуват местни Здравни и екологични съвети, по един във всяка от шведските общини (приблизително 300). Малките предприятия (клас "С") информират тези съвети за своята работа, а също и са инспектирани от тях.
Съществува правителствен указ-списък, който разпределя предприятията в трите различни класа.
Въпреки че Швеция прие нов кодекс за околната среда през 1999 г., системата за разрешение и контрол си остана същата в много аспекти. Приемането на кодекса наложи ефективното прилагане на Дирестива 96/61, заедно с някои други промени.
От около 700 предприятия, попадащи в обхвата на Директивата, 200 са от клас"А" и 500 от клас"В". От тези 500, 300 са депа за отпадъци, 100 са животновъдни ферми и 100 са други дейности.

Такава процедура се стартира при строеж на нови инсталации, разширрение на съществуващи или при промяна на технологията, която може да окаже значително въздействие върху околната среда.
За да получи разрешително операторът трябва да представи ОВОС и да даде детайли за съществуващото положение и предложения за бъдеща работа:
- защо избраното място е най-подходящо, разгледано като цяло;
- транспорт до и от мястото;
- употреба на енергия, суровини и други ресурси;
- производствени процеси;-
- технологични мерки и пречистване на емисии, тяхната ефективност, транскомпонентни ефекти, разходи;
- генериране и депониране на отпадъци;
- депониране на място;
- шумово замърсяване и мерки срещу него.
Преди да подаде молба инвеститорът следва да уведоми Регионалния административен съвет, други заинтересовани страни ии хората живеещи в съседство. Също така, трябва да има диалог по въпроса кои мерки биха могли и следва да се вземат. Дават се и съвети какво следва да се включи в молбата за издаване на разрешително и в доклада по ОВОС. Ползата от този диалог е по-голяма, когато институциите имат компетентентност не само в проблемите на околната среда и правото, но и в спецификата на производствените процеси. Докладът по ОВОС представлява отделен документ, който се оценява и одобрява.
Решенията се вземат отделно за всеки случай, комплексно за всички параметри. Според кодекса разходът на материали, енергийното потребление и транспортът също се вземат под внимание.

След получаването на молба, журито може да попита Агенцията, Регионалния административен съвет, местните съвети, дали имат нужда от допълнителна информация от молителя. Много често кандидатстващият е запитван какво би могло да се направи в допълнение на преддложения проект, например, прилагане на НДНТ за сектора и какви биха били екологичните и икономическите последствия от това.
След получаването на тази информация обществеността се информира за наличието на молбата, обикновено чрез публикация в два местни вестника. Институциите и обществеността се поканват да изпратят писмени становища до журито. Очаква се заинтересованите страни да предложат подходящи мерки в становищата.
Обществено обсъждане и инспекция предхождат решението. То може да се обжалва в апелативното жури по околна среда, докато преди решенията на лицензионния съвет се обжалваха пред правителството.

Журито, подобно на стария лицензионен съвет, се състои от четирима души, които прослушват всяка молба. Те имат следната компетентност: юридически съветник, технически или научен съветник, с опит в опазване на околната среда и двама неспециалисти, единият от промишлеността, а другият, посветен в работата на Агенцията.
Ако молбата е приета решението на журито дава максимално разрешеното производство и при какви условия. Четиримата основават решението на собствената си обща експертна преценка. Това означава да се намери баланс между различните компоненти, имайки предвид разходите, ефективността и приемника. Дава се и обосновка на решението.
Времето, необходимо на персонала на Агенцията да издаде решенията зависи от вида на молбата. За големите инсталации то може да достигне до 4 седмици. През последните години Агенцията е изразходила общо около 200 работни седмици годишно за около 60 големи предприятия от клас "А". Агенцията обикновено не се занимава с молби от клас "В".
Времето изразходвано от Регионалните административни съвети за молби от основните дейности е приблизително една седмица за една молба. Те взимат решения и за около 1000 молби от клас "В" на година, като работят по около две седмици върху всяка от тях.

Използване на т.н. "Най-добри възможни техники" - подобно на НДНТ "за специални случаи" това са техники, при които се доказва, че разходите за тяхното приложение не надхвърлят ефекта от тях. За някои дейности е възможно да се даде гратисен период - време, през което предприятието може да проведе съответните експерименти и да набави необходимата апаратура.
Предимство се дава на решенията "вътре в производството", пред мерките по третиране на крайните емисии. Също така, на намаленото общо количество на замърсителите пред намалените концентрации.
Лимитите често се дават в количество на ден, месец, година, единица продукция и рядко се прибягва до ограничения, изразени в концентрация.
Ръководствата, които се издават имат за цел да подпомогнат индустрията и институциите в определянето на НДВТ при различни случаи, като дават информация, кои техники са се оказали ефективни при прилагането им.

Досега, Швеция е издала само няколко наредби налагащи такива стандарти за промишлените дейности, обикновено като следствие от различни Директиви на ЕС. Индивидуалните мерки дадоха възможност за бързо техническото развитие и предопределиха предприемането на финансово ефективни решения. Може би, в бъдеще би било полезно да се въведат такива стандарти, особено в секторите с множество малки предприятия, където технологията може да се счита за относително трайно установена.

Като резултат от 30-годишно прилагане на системата на комплексни разрешителни в Швеция емисиите са намалени с приблизително 90% за периода 1969-1999 година. През това време производството е нараснало значително.

То представлява интегрирана част от системата за опазване на ОС. Една важна причина е, че информацията от мониторинга играе основна роля за определяне на условията при изготвяне следващи разрешителни.

Операторът трябва да планира и извършва постоянен собствен мониторинг за да избегне евентуалните вреди за околната среда. Изискванията за мониторинг са установени в програма, одобрена от Регионалния административен съвет, по предложение на оператора. Компанията извършва собствен пробоотбор и анализи, когато е акредититрана или изпраща пробите на външна лаборатория, когато не е.
Резултатите се докладват месечно пред Регионалните административни съвети. Независими консултанти проверяват годишно процедурата за мониторинг при по-големите инсталации, вземат проби, оценяват съответствието с условията на разрешителното и дават съвет какви стъпки да се предриемат за подобряване. Регионалните административни съвети обикновено посещават големите инсталации веднъж годишно. Компаниите следва да изпратят своя годишен доклад до съвета преди 1 април. Резултатите се правят публично достояние.

Законово задължение на оператора е да извършва мониторинг на влиянието на своята дейност върху околната среда. Той трябва да поеме разходите за това според принципа "замърсителят плаща". Няколко местни предприятия често имат въздействие върху едни и същи природни обекти или подобни въздействия върху различни обекти. Те често правят асоциации с обща програма за да направят мониторинга финансово по-изгоден. Това е обикновената практика в Швеция. Тези програми са част от националната система за мониторинг.

Когато Регионалните административни съвети се усъмнят, че условията в разрешителното се нарушават, те могат да информират прокуратурата. Случаят се разследва от полицията съвместно с прокуратурата. Ако се установи нарушение поради небрежност или умишлени действия, съдът може да постанови глоба, а в някои по-тежки случаи, затвор. Независимо от присъдата съществуват и административни санкции, които не отменят налагането на съдебно преследване. Глобите са от 5 000 до 1 000 000 шведски крони. Например, работа без разрешително се наказва с 600 000, а неизпращането в срок на годишния доклад с 5 000 шведски крони.