І.1. Достъпът до информация за околната среда според Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенцията от Орхус)

Конвенцията от Орхус доразви уредбата за достъп до информация за околната среда, която съществуваше в директива 90/313/ЕС. Доразвитието се изразява в няколко насоки.
На първо място бе приета много по-подробна дефиниция на определението за това какво е инфомация за околната среда (чл.2.3.)
На второ място бяха детайлизирани случаите, когато може да бъде отказан достъпа до информация за околната среда (чл.4.4.). Макар и по-многоброни ограниченията на Конвенцията от Орхус се счита, че имат по-тесен обхват отколкото ограниченията на директива 90/313/ЕС.
На трето място Конвенцията от Орхус въведе т.нар. тест за обществена значимост на информацията за околната среда (чл.4.4., посл. абзац). Тестът за обществена значимост означава, че компетентният орган има правото да прецени общественият интерес и дори да съществува основание за ограничаване на достъпа до информация, ако общественият интерес налага разкриването, компетентният орган трябва да разкрие исканата информация.
На четвърто място Конвенцията от Орхус въведе правилото, че когато става дума за емисии в околната среда, разкриването на информацията се налага поради наличието на обществен интерес.
Най-накрая бяха установени някои правила, гарантиращи, че държавните органи ще събират и обработват информация за околната среда така, че тази информация да бъде достатъчна за да се състави мнение за състоянието на околната среда и за необходимите действия (чл.5).

І.2. Достъпът до информация по IPPC директивата.

Чл.15 от IPPC директивата съдържа няколко правила за достъп до информация, които съществуват паралелно с правилата за достъп до информация по сега съществуващата директива 90/313/ЕС (съответно с правилата на Конвенцията от Орхус). Предвижда се, че обществеността трябва да има - и то на ранен етап - на свое разположение :
а) заявлението за издаване на разрешението по IPPC директивата (чл.15.1);
б) резултатите от мониторинга на емисиите (според изискванията на самото разрешително) - чл.15.2.;
Заявлението за издаване на разрешението трябва да бъде на разположение на обществеността, за да има възможност да го коментира на етап, когато решението за издаване на разрешението още не е издадено. Изразите, които чл.15 от директивата използва са:
- "Member States shall take the necessary measures to ensure that ………are made available";
- или "shall be made available".
Това означава, че директивата има по-скоро задължение за пасивно представяне на тази информация - съдържането на заявлението за издаване на разрешениети и резултатите от мониторинга не се публикуват, но на обществеността се съобщава къде могат да намерят и да направят справка със заявлението за издаване на разрешението и с резултатите от мониторинга на емисиите. Разбира се нищо не пречи някоя от страните да предоставят тази информация във формата на електронна база данни, която е на разположение на всеки, който би поискал да направи справка с тези данни например в сайта на съответното министерство или ведомство, което извава разрешението.
Чл.15 съдържа задължение за предоставяне на информация и в още един случай - този на т.3, където се казва, че Комисията публикува веднъж на три години списък на емисиите и на източниците на емисии (наречен е "inventory"). Тук става дума безусловно за задължение за активно предоставяне на информация от страна на Комисията.

Конвенцията от Орхус съдържа едно указание и два срока за предоставяне на информация. Чл.4.2 казва, че поисканата информация се предоставя "най-скоро и не по-късно от един месец след подаване на искането, освен ако обемът и сложността на информацията не оправдава удължаването на на този период до два месеца от подаване на искането".
"Най-скоро" представлява указанието за даване на информация, а сроковете са съответно един и два месеца.
IPPC директивата не съдържа срок за предоставяне на информацията по чл.15 точки 1 и 2. С оглед на това, че директивата предварително определеля обекта на достъпа до информация - заявлението за издаване на разрешение и резултатите от мониторинга на емисиите - администрацията на органа, който издава разрешението няма основание да твърди, че става дума за сложност на информацията и срокът в никакъв случай не би могъл да бъде два месеца.
В случай на искане за предоставяне на информация по чл.15.1 от директивата срокът за предоставяне на информацията трябва да бъде и достатъчно дълъг, за да може обществеността да направи своите коментари относно заявлението за издаване на разрешение - т.е. и тук има гаранции за това, че исканата информация ще бъде предоставена навреме.
В случая на искане на информация по чл.15.2. от директивата обществеността няма специално право на участие и затова там не е предвиден срок за получаване на тази информация. В този случай следва да се прилагат сроковете, предвидени в чл.4.2. от Конвенцията от Орхус.

Възможно е процедурата за издаване на комплексното разрешително да се развива в рамките на процедурата по ОВОС и обратно - възможно е това да са две отделни процедури. В такъв случай се поставя въпросът - важат ли за IPPC процедурата изискванията на чл. 6 от Конвенцията от Орхус и по-точно изискванията на чл.6.2 от Конвенцията ?
В случая, когато процедурата по ОВОС и IPPC процедурата са обединени несъмнено чл.6.2 се прилага. А той предвижда, че на обществеността се предоставя и то в началния етап на процедурата информация относно:
а) предлаганата дейност и заявлението, по което ще се взима решение;
б) характера на възможните решения или проекторешението;
в) държавния орган, отговорен за взимане на решението;
г) предвижданата процедура, включително как и кога може да се предостави информация за:

I	началото на процедурата;
II	възможността за участие на обществеността;
III	времето и мястото на планираното обществено обсъждане;
IV	държавния орган, от който може да се получи съответната информация и мястото, където съответната информация е депозирана за разглеждане от обществеността;
V	съответния държавен орган или друг официален орган, на който могат да се предавата коментари или въпроси;
VI	каква екологична информация във връзка с предлаганата дейност е налична;

д) това дали предлаганата дейност подлежи на нацинална или трансгранична процедура за оценка на въздействието върху околната среда.
Както се вижда в случая на обединени процедури за ОВОС и за издаване на комплексно разрешително, обществеността трябва да получи доста по-голям обем информация за планираната дейност, отколкото се предвижда в съобщението по чл.15.1 на IPPC директивата.
Друга съществена особеност на чл.6 от Конвенцията е, че достъпът до наличната информация е безплатен (чл.6.6 от Конвенцията). Безплатният достъп до информация само се подразбира в текста на чл.15 от директивата. В сравнение с чл.15.1. от директивата, чл.6 от Конвенцията предвижда и обществено обсъждане, а не просто възможност за представяне на коментари.
Много интересен е въпросът дали възможностите на обществеността остават същите (посочени в чл.6 от Конвенцията) в случаите, когато процедурите за ОВОС и за издаване на комплексно разрешително са разделени.
На този въпрос не може да се даде сигурен отговор, затова защото Конвенцията от Орхус задължава държавите да прилагат процедурата на чл.6 само в случаите, когато се издават разрешения за дейностите, посочени в приложение І, но не казва дали процедурата на чл.6 се прилага за всички процедури, в рамките на които се издават разрешения (всякакви разрешения) за дейностите, посочени в приложение І.
Ако приемем за правилно второто тълкуване ще се получи така, че процедурата по чл.6 се прилага и при издаването на всякакви разрешения - за водоползване и за ползване на воден обект, за депониране на отпадъци, за внос на отпадъци и пр. Волята на страните, договорили текста на Конвенцията надали е била такава, затова защото все пак в чл.6.1.b) се казва, че разпоредбите на този член (чл.6) се прилагат и по отношение на онези дейности, които не са включени в приложение І, но които могат да имат значителен ефект върху околната среда. Следователно критерият е значителният ефект върху околната среда и не би следвало процедурата на чл.6 да се прилага и за издаване на разрешенията за дейности с по-малък ефект.
Все пак дейностите, за които се издават комплексни разрешителни са със значителен ефект и това би могло да бъде основателен аргумент за прилагането на чл. 6 от Конвенцията дори и тогава, когато процедурата за ОВОС е разделена от процедурата за издаване на комплексни разрешителни.
Въпросът остава открит за решение и най-добре е в бъдещото българско законодателство за издаване на комплексни разрешителни да бъде изразено открито становището на законодателя.

IPPC директивата е доста лаконична относно информацията, която се предоставя на обществеността - чл.15.1 и 15.2. говорят само за "заявлението за издаване на комплексно разрешение" и за "резултатите от мониторинга на емисиите".
Чл.6 от Конвенцията обаче отваря вратата за един доста по-голям обем информация, който трябва да бъде предоставен на обществеността - чл.6.6. казва, че на заинтересованата общественост се предоставя при поискване и в случаите, когато това е предвидено в националното законодателство, безплатен достъп за разглеждане на "цялата информация, имаща отношение към вземанетото на решение…, налична към момента на общественото обсъждане. Казва се, че тази информация включва (но не се изчерпва с - бел.моя):
а) описание на мястото и физическите и техническите характеристики на предлаганата дейност, в това число оценка на очакваните отпадъци и емисии;
б) описание на значимите ефекти на предлаганата дейност върху околната среда;
в) описание на предвижданите мерки за предотвратяване и/или намаляване на ефектите, включително на емисиите;
г) очертание на основните алтернативи, проучени от заявителя;
д) в съответствие с националното законодателство, основните доклади и препоръки, предоставени на държавния орган към момента на информиране на заинтересованата общественост в съответствие с параграф 2 на чл.6.
Няма съмнение, че предоставянето на тази информация трябва да бъде извършено в срокове, които са разумни и достатъчно кратки така че обществеността да може да използва тази информация в общественото обсъждане (този извод се извлича и от изричната разпоредба на чл.6.3. от Конвенцията).
По-интересен е въпросът за достъпа до информацията, която не е посочена изрично в чл.6.6, но която би могла да има отношение към взимането на решение по чл.6. Какви са сроковете за предоставяне на тази информация, ако е поискана от обществеността с оглед на участие в общественото обсъждане ? По мое мнение несъмнено тази информация трябва да бъде предоставена в кратки срокове така, че да може да бъде използвана за целите и нуждите на общественото обсъждане. Но въпросът е с какви законови средства ще може да се осигури спазването на краткия срок за предоставяне на тази информация. Възможно е да има множество правни решения за осигуряване на кратките срокове, но тук можем да предложим поне два:

-

на първо място обявяването на общественото обсъждане трябва да предшества самата дата на общественото обсъждане поне с един месец повече от максималния срок за предоставяне на информация при поискване. Така например ако максималният срок за предоставяне на информация е 2 месеца (в случаите на голяма по обем и сложна информация), тогава обявяването на общественото обсъждане трябва да стане най-малко с един месец по-рано от датата на самото обществено обсъждане - т.е. най-малко три месеца преди датата на общественото обсъждане;

-

на второ място трябва да се помисли и да се предвидят съкратени срокове за разглеждане на жалбите срещу откази за предоставяне на информация тогава, когато тази информация е необходима за нуждите на участието на обществеността. Такива съкратени срокове за разглеждане на жалбите могат да бъдат предвидени по подобие на съкратените срокове за разглеждане на жалбите срещу решенията за избирателната комисия при регистрирането на кандидат депутатите по време на предизборния период. Между другото това е проблем, който засяга не само получаването на информация в рамките на процедурата за издаване на комплексни разрешения, но и в рамките на процедурите за издаване на всяко едно разрешение, свързано с околната среда - по Закона за чистотата на атмосферния въздух, по Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, по Закона за водите и пр.

Както директивата, така и Конвенцията от Орхус предвиждат, че ограниченията за достъп до информация, предвидени в съответните текстове остават в сила и се прилагат, независимо от правилата на чл.15 на директивата и на чл.6 от Конвенцията За Конвенцията от Орхус това са текстовете на чл. 4.3. и чл. 4.4., а за директивата това са текстовете, ограничаващи достъпа до информация в сега действащата директива 90/313/ЕС - чл.3.2 и чл. 3.3.
Това означава, че например при режима на Конвенцията от Орхус молбата за достъп до информация може да получи отказ от страна на администрацията, ако са налице условията на посочените текстове на чл.4.3 и чл. 4.4. (справка посочените текстове, ако намерим за добре и ако има място за това в наръчника). От посочените текстове най-често ще се прави позоваване на текстовете за поверителна информация поради наличието на права на интелектуална собственост или поради наличието на търговска и промишлена тайна.
Тъй като много от тези спорове ще се изясняват с помощта на експертизи и следователно ще бъде нужно много време за решаване на тези спорове, се налага следното решение:

-

информацията, съдържаща се в документацията за издаване на комплексни разрешителни трябва да бъде предоставена на компетентния орган така, че от нея да си личи ясно коя част заявителят счита за поверителна (конфиденциална);

-

възможно е налагането на нещо като "тежест за доказване на конфиденциалността" на заявителя. Т.е. той да трябва да докаже още при предоставянето на информацията, че тя е конфиденциална и ако не може да направи това, компетентният орган просто не уважава искането му за ограничаване на достъпа до тази информация. Предложените разрешения могат да бъдат включени в разработваното българско законодателство.