ГИ - какъв е проблемът?

Рискове за околната среда
Здравни рискове
Социално-икономически въздействия
Загриженост за пазарите

Рискове за околната среда

Растения извън контрол
Не съществуват "безопасни" разстояния
Естествен подбор и конкурентноспособност
Полета-убийци
Bt устойчивост
Употреба на хербициди

Генното инженерство и неговите продукти се появиха последните 20 години. Почти е невъзможно да се прецени, какви са потенциалните им въздействия върху околната среда. Въпреки това, основавайки се на това, което се наблюдава в подобни положения при естествено съществуващите видове, учените предполагат следните ефекти:

• създаване на нови вредители - растение, което е било ГИ, за да е устойчиво на сол, може да напусне земеделските полета и да се настани в устията, задушавайки естествените растения по устията на реките;
• по-големи проблеми със съществуващите вредители - отглежданите растения са способни да предадат гени, върху други сродни растения, някой от които плевели, чрез разпространяване на прашеца от вятъра или чрез инсектите на територия от няколко километра. Така чуждите гени на отглежданите растения с ГИ качества, като например толерантността към хербициди или сухота, биха се пренесли върху плевели, правейки ги по-трудно контролируеми;

• унищожаване на биоразнообразието, чрез заместване на естествените видове - ГИ растения с по-голяма устойчивост на живот, биха могли да напуснат полетата и да се настанят в други екосистеми и да заместят други естествени видове. По този начин загубеното биоразнообразие, би могло значително да увреди способността на екосистемите или видовете, успешно да отговорят на внезапен стрес, като например засушаване или болести;
• разпиляването на ценните биологични ресурси - бактерията Bacillus thuringiensis /Bt/ е обикновено използвана като естествен пестицид. Учените пък са създали ГИ растения с внедрен в тях Bt. Това може да ускори процеса, при който голям брой инсекти вредители биха се адаптирали и станали резистентни към Bt, превръщайки го в неефективен.

Растения извън контрол. Кръстосване на ГИ растения, вън от ГИ полета /62/.

Веднъж освободени в околната среда, ГИ растения не могат да бъдат удържани или ограничавани. Както всички други живи организми, ГИ растения се репродуцират и така гените им напускат границите на засадените площи. Семената могат да бъдат грабнати от птици и пуснати някъде другаде. Картофените семена пък могат да бъдат преместени от бозайници. Новопредставените ГИ гени главно се пренасят в дивата природа, чрез преноса на полени. Когато ГИ растенията цъфтят, поленът им съдържат новопредставени генетичен материал, който може да бъде пренесен върху други растение и да ги оплоди. В резултат, на което се получават семена, които също съдържат инженерни гени. Доказано е, че ряпичното семе, царевичното, слънчогледовото, на картофите и мн. др. растения, могат да се кръстосват с дивите им аналози, които растат в близост до земеделските земи.

Пример с ряпично семе: В Европа се срещат редица сродни на ряпицата растения. Някой от тях са културни видове, други са познати като плевели. Спонтанна хибридизация между ряпица и поне четири вида сродни на нея плевели са доказани в няколко научни експерименти. Например Brassica campestris, също познато като ряпа, птиче ряпично семе или B. rapa /63/, B.juncea, B.adpressa и Raphanus raphanistrum /64/ са познати, като плевели в поне няколко места на Европа и могат да създадат способно да се възпроизвежда поколение с култивираната ряпица при естествени условия.

Датски учени са открили, че гени представени в ряпицата, чрез ГИ могат лесно да се вградят в популацията от плевели.В един експеримент, кръстосването им с не ГИ растения се оказва достатъчно, за да се получат растения, които приличат на плевелите B.campestris, но съдържат пренесения в ряпицата ген /65/. Няма съмнение, че която и да е ГИ ряпица комерсиално отгледана в Европа - сърцевината на нейното разнообразие - ще пренесе ново представени гени в дивите и плевелни сродни растения. Ряпицата притежава в умерена степен способност за външно кръстосване със сродни растения и собствена честота на кръстосването вътре в една популация. Между 70-90% от всички семена, са резултат на кръстосване чрез опрашване вътре в рамките на едно цъфтене и само 10-30% от семената са резултат от кръстосване чрез опрашване, при което поленът произхожда от други растения. Имайки предвид, че ряпицата бе едно от първите важни растения, генно-инженирани в Европа, няколко експеримента за оценка на способността, да опрашват растения разположени в околността, бяха представени през миналото десетилетие. Целта бе да се определи "безопасно разстояние за полеви експерименти ", с ГИ ряпични растения. Въпреки това, резултатите са различни в зависимост от изследвания периметър и така някои изследователи открили само 0,1% външни кръстосвания при 1м. разстояние, от полето с ГИ ряпица, докато други открили 1,2% такива кръстосвания при разстояние 1,5км. Вероятно две са причините за тези противоречиви резултати: -Преди всичко опитните установки, са се различавали съществено. Някои от тези експерименти бяха аранжирани като полеви опити, с гранични редове заобикалящи ГИ растения. Това доведе до ниски честоти на външното кръстосване.

Други експерименти бяха с растения без гранични редове, но с изолационна територия наоколо. Второто обяснение за големите различия, би могло да са различните локализации. Известно е, че ефикасността на опрашването, силно се влияе от параметрите на околната среда - изобилие на пренасящите прашец насекоми, хранителните и водни източници за такива насекоми в околността, метеорологичните условия, ветрове и т.н., което може да причини големи разлики в честотите на външните кръстосвания.

Горе

Не съществуват "безопасни" разстояния

Заключението, което може да се направи от множеството експерименти, е недостатъчността на каквато и да е "безопасна" дистанция, за ряпицата при полевите опити. В зависимост от условията на околната среда, поленът може да пропътува дори много големи разстояния и да опраши растения, далеч от експерименталното място. Недостатъчно такива многократни опити се отнасят до повечето други растения.

През лятото на 1998 година, Франция реши да спре за две години, всякаква култивация с търговска цел на ГИ растения, имащи способността да предадат техните генни върху диви сродни растения, а именно ряпица и цвекло. Никакви одобрения за трансгенни линии на тези два вида растения, няма да се отдават от страна на френското правителство. Решението за този мораториум бе взето от Франция, пред вид на факта, че кое да е освобождаване на ГИ ряпица и цвекло, би било необратимо,

поради голямата вероятност за кръстосване и хибридизация с дивите им роднини.

Bt. памук в САЩ: Не засаждай на юг от Тампа. /66/

"Не засаждай на юг от Тампа в Флорида ( Florida Route 60 ). Не - за търговска продажба или употреба в Хаваи". Този етикет носи всеки пакет семена от Монсантовия ГИ Bt.- памук продаван в САЩ. Какво е особено важното за Хаваи и на юг от Тампа? Кое накара САЩ да забрани търговското отглеждане на ГИ растения в специфичен район, докато съвсем идентичния му вариант се отглежда на 2млн. хектара ( 1998 г. ) за останалата част на страната?

В Хаваи, причината е наречена Gossypium tomentosum - диво растение близко родствено на памука. В южна Флорида, памукът ( Gossypium hirsutum ) срещащ се в Евърглейдс - националния парк и florida keys и в двата случая, свободния обмен на генeтичен материал с култивирания памук е възможен. Американска агенция за опазване на околната среда бе разтревожена от преминаването на гени от ГИ варианти върху дивите им роднини и настоя пред Монсанто да държи bt.- памука си извън местата, където виреят родствени на техния ГИ памук растения.

Горе

Естествен подбор и конкурентноспособност

Докато сред учените се смята, че излизането на гените е вероятно събитие, то неговите въздействия са спорни. Едно от големите притеснения, е възможността ново представения ген, чрез естествения подбор да направи растението по конкурентноспособно и да надделее над другата естествена растителност. Рискът се увеличава ако дивият сродник на ГИ растение се счита за плевел. Веднъж придобило, чрез пренос на прашеца нов генетичен материал, даващ му предимство в естествения подбор, този плевел би могъл да направи множество поразии, както на земеделието така и на околната среда. Генетично-инженерните супер растения биха могли да пренесат техните чужди гени върху други растения и за кратко време напълно да изместят другите растителни варианти и ускорят изчезването на естествените културни видове, на които пък от друга страна разчита органичното фермерство. Следователно въздействията от напускането на гени, са непознати и необратими.

Много растителни видове, като ряпица, картофи, домати или боб, имат близкородствени видове, които се считат главно за плевели. Вижда се, че много от качествата развивани от генни-инженери, биха им дали предимство при приспособяването им, специална устойчивост на вредители и болести или толерантност на засушаване и засоляване /67/. Изследователите от университета в Северна Каролина открили напоследък, че инсектицидна ряпица съдържаща бактериалния ген Bt, притежава по-голяма приспособимост в сравнение с обикновената ряпица. ГИ растения произвеждат значително повече семена в сравнение с техните нормални аналози. Заключението на изследователите е, че инсектицидната ряпица може да произведе екологични рискове при освобождаването й в околната среда. От както ряпицата е второстепенен плевел, в някои области, способността й по-силно да резистира на окапването на листата, може да и позволи избирателно да се задържа на определени места, до голяма степен чрез заместването на нетрансгенни натурализирани популации /68/. Ако ГМОи оцелеят и разцъфтят, те могат да изместят естествените диви видове и тези растения и животни, които зависят от тях. Стремежа да се произведат “супер растения”, устроени така, че да се защитават срещу главните им врагове - насекоми и болести, което би могло да доведе до тяхното размножаване и разпространение, за сметка на естествените растения. Биоразнообразието на еко- системите, разположени близо до полетата със супер растения би могло да бъде застрашено. След време ГИ растенията, биха могли напълно да изместят естествената растителност и застрашат оцеляването на дивият животински свят, които зависи от тях.

Историята вече е доказала, че представянето на неестествените видове в нова околна среда, може да има катастрофални резултати. Предвиждането на всички дългосрочни въздействия на екзотичните видове, се оказало невъзможно. Много известен е примера с представянето на рибата Nile perch, в езерото Виктория през шейсетте години, което доведе до унищожаването на естествените рибни видове и около 200 такива започнаха да изчезват. Като последващ страничен ефект са проявите на ерозия и унищожаване на горите по крайбрежието, заради факта, че тази риба, за разлика от естествените риби не може да бъде сушена на слънце и трябва да бъде опушвана на огньове с дърва /69/.

Опасностите от освобождението на ГМОи, биха могли дори да са по - големи от радиоактивните и токсични материали в околната среда. За разлика от продуктите на ядреното и химическо замърсяване, ГМОи продуктите могат да се репродуцират. Веднъж освободени в околната среда те могат да се размножават, разпространяват, мутират и да предават генетичен материал на други организми, често сродни. Веднъж освободени, те не могат да бъдат изместени.

Горе

Полета убийци: Инсекто устойчиви растения могат да засегнат нецелеви видове

Устойчивост спрямо инсектите, е едно от най - важните качества, които по настоящем са инженирани в лабораториите на големите семепроизводителни компании. Благодарение на ГИ, токсините присъстват в растенията, така че да убиват насекоми, които се изхранват с тях. Най - често употребяваните токсини, са тъй наречените Bt токсини, от почвената бактерия Bacillus thuringiensis, която включва цяла редица от различни Bt токсини, с различни токсични качества. Токсините действат избирателно, т.е. те не увреждат всички насекоми, а само някои от тях. Някои Bt токсини се казва, че имат специално действие срещу мухи други срещу пеперуди или бръмбари. Десетилетия наред, бактериалните формули, са били използвани в земеделието и особено в органичното земеделие за борба с насекомите вредители. Серия от научни изследвания, сега оборват предположението, че Bt токсинът в трансгенните растения има само благоприятни характеристики, както Bt токсинът в естествено състояние. Сега съществува в съзнанието сред учените, че Bt токсинът в трансгенните растения обратно на този в естественото състояние в бактерията, може да увреди видове, стоящи по високо в хранителната верига и да се акумулира в околната среда. При това взаимодействие с бактериите, естествените Bt токсини са в кристално неактивирано състояние. Въпреки това в трансгенните растения, като царевицата на Pioneer, токсинът се намира във формата разтворим, преактивиран растителен протеин, който бива произвеждан през целия живот на растението. ГИ инсекто-устойчиви растения, могат следователно да се окажат вредни за много не целеви видове и мога по - нататък да нарушат екологичният баланс:

• в изследвания в университета Cornell, САЩ от миналата година, обществото бе значително разтревожено от факта, че ГИ царевица оказва вредно въздействие върху царските пеперуди /70/. Отровна млечка напрашена с полен от Bt царевица довежда до по - кратък живот и занижени растежни съотношения при царевичните пеперуди;
• наскоро при проведени лабораторни изследвания в Швейцария се разкри, че полезно насекомо, което се храни с вредители по културите - златоочници, страдат от нарушено развитие и увеличена смъртност /71/, когато са се хранили със стъблопробивач, който предварително е консумирал Bt царевица;
• лабораторен експерименти в шотландски институт за растителни изследвания показват, че ГИ картофи, устойчиви спрямо насекоми - вредители, биха могли да увредят и полезни насекоми, по - горе в хранителната верига. Женски калинки поели насекоми - вредители ( aphids ), които предварително са консумирали трансгенни картофи, сравнени с нормално хранещите се такива, са снесли по-малък брой яйца и са живели два пъти по-малко /72/;
• при лабораторни експерименти в университет в Ню - Йорк, изследователите откриват, че активни форми на Bt токсинът, като тези намерени в някои видове трансгенни растения, не изчезват в почвата, а вместо това бързо се свързват с почвените частици. За разлика от естествено срещащите се форми на Bt токсина те не се разграждат от микробите, нито пък губят своите инсектицидни качества. Натрупването на тези токсини, което би могло да бъде разпространено в почвата, след като фермерите в една или друга степен внедряват растителен материал в земята, след прибиране на реколтата, може да бъде сериозна опасност за почвените екосистеми /73/;
• съвсем на скоро извършени лабораторни изследвания показват, че Bt токсина може да бъде просмукан от корените на Bt растенията в почвата /74/. Така полезни нецелеви инсекти, живеещи в почвата могат да бъдат изложени на по-високи нива на Bt отколкото се е предвиждало преди това;
• знае се, че в трансгенната царевица на Novartis, е вредна за безкрило насекомо ( Collembola ), което се храни с гъби и почвени частици, и като цяло се счита за полезно /75/;

Всички тези изследвания предизвикват голяма тревога относно въздействието на трансгенните растения върху нецелевите видове. Като резултат, видове още по-нагоре в хранителната верига, каквито са птиците например ще имат намалени хранителни ресурси. В допълнение, заплахата за хищническите видове, е заплаха също и за съвременните методи за справяне с вредителите. Опазването на хищната фауна, свързана с вредителите по растенията, е едно от най-важните средства за съвършена борба с вредителите. Например зелената златоочница и калинката са най-важните полезни хищни видове контролиращи насекомите вредители.

Горе

Bt устойчивост: полезни за околната среда инсектицидни средства в опасност

Bacillus Thuringiensis /Bt/, е почвена бактерия, произвеждаща токсин, който е високо ценен от фермерите в органичните ферми. Тези бактерии им са били впръсквани върху растенията, вече повече от 50 години, като безвредно средство за борба с вредителите. Bt е токсичен само за определени видове насекоми, по-точно техните лаври, каквито са гъсениците и разпръскването им са особено важни при органичното фермерство, в случай на голямо нашествие на вредители. Земеделските култури, като царевицата по настоящем са инженирани да притежават ген за производството на Bt токсин, т.е. вградени инсектицидни качества. През 1998 година този вид царевица са отгледани на 7,7 млн. хa /76/. За разлика от обичайната употреба на Bt токсина в органичното фермерство, трансгенния Bt токсин се произвежда в растението през целият период на отглеждането. Това значи, че инсектите са непрекъснато изложени на токсични въздействия и следователно са подложени на постоянен натиск за изграждане на резистентност. Прекалено много са данните показващи, че устойчивостта спрямо Bt токсините ще се изгради, наред с употребата на ГИ-те Bt растения. От това произлиза сериозната загриженост, че тя може да застраши по-нататъшната употреба на естествената Bt формула при безвредните за околната среда фермерски системи. Bt устойчивостта, е била вече наблюдавана сред някои популации насекоми /77/ и американската агенция за защита на околната среда предвиди, че най-атакуваните инсекти, ще станат резистентни след 3-5 години /78/. Инсекто-устойчивостта към естествените инсектициди, като Bt токсина, е основен проблем за органичното фермерство. Стопаните на органичните ферми употребяват естествена заготовка на Bt токсина, като безвредна за околната среда средство с вредителите от десетилетия. Например в САЩ, производители на картофи използват естествената Bt формула за борба с колорадския бръмбар по картофите. В някои области, където е широко разпространена устойчивостта на колорадския бръмбар спрямо синтетичните инсектициди, разпръскванията на естествените Bt токсини запазиха картофената индустрия.Естествените заготовки Bt токсин се състоят от естествени кристали на токсина съдържащ се в спорите. Те просто се разпръскват върху растенията, но от друга страна бързо се дезактивират от слънчевата светлина и други фактори на околната среда. Кристалите им имат живот около 2,7 дни и въпреки, че спорите могат да останат жизненоспособни в почвата до 2 години, те се дезактивират в рамките на няколко дни върху листата /80/. За разлика от тях, Bt токсина от ГИ растенията се произвежда непрекъснато в растенията и растителноядните насекоми са изложени постоянно на неговото въздействие. В САЩ всички полеви популации от колорадски бръмбар по картофите са все още податливи на действието на Bt токсина. Въпреки това устойчив на Bt колорадски бръмбар по картофите е бил изследван в лабораторни условия /81/. Този селектиран колорадски бръмбар щам би оцелял в рамките на две поколения, върху трансгенни Bt растения /82/. Още повече, че изграждането на резистентност при насекомите спрямо Bt токсина, често води до прекръстосана резистентност с други Bt токсини. Например инсекти, подрани заради устойчивостта им към CryIA(a), CryIA(b), CryIAB, CryIC и CryIIA Bt токсините.

Горе

Употреба на хербициди, при хербицидо-устойчивите растения

"Възможностите да се почистят полята от всички плевели, използвайки мощни хербициди, които биха могли да се разпръснат върху ГИ хербицидно устойчиви растения, ще превърне земеделските земи в лишени от дива растителност пространства и ще се превърне в бедствие за милиони, вече изчезващи птици и растения"- Graham Wynne, Изпълнителен директор на Великобританското дружество за защита на птиците /84/. До сега, повечето от изследователската работа на биотехнологичната индустрия се насочва към правенето на растения устойчиви или толерантни към техните собствени широко спектърни хербициди. Тези хербициди са не селективни, т.е. те убиват всяко зелено растение. Това означава, че полето може да бъде разпръсквано с химикали и всички растения растения ще загинат с изключение на устойчивите култури. От 27.8 млн. хка. с ГИ растения засадени в света през 1998 г., 71% са били хебицидно-устойчиви /85/. Самите хербициди са познати, като замърсители на околната среда, намирани в храните, почвите и водите. Ясно е, че чрез разработването на хербицидо-толерантни растения, намеренията са те да бъдат използвани в агросистемите, включващи употреба на хербициди.

Изследване от миналата година разкри, че фермери от САЩ, отглеждащи Roundup Realy соя, са употребили 2 до 5 пъти повече хербициди, в сравнение с други широко известни системи за справяне с плевелите използвани предимно при отглеждането на соя, но не нейните RR варианти, през 1998 г. /86/. Изследване в Мисури, разкри, че повечето полета, ако не всички засадени със RR соя, са получили поне една апликация с хербицид /87/

Маргарет Мелън, от съюза на заинтересованите учени вярва, че много фермери се насочват към ГИ хербицидно устойчива царевица, защото те стават все по-отчаяни, по отношение на борбата с плевелите. Фермерите, отглеждащи монокултури, царевица и соя, се сблъскват със сериозни проблеми свързани с плевелите. Много плевели стават устойчиви спрямо химикалите хербициди и многократните апликации с хербициди са не ефективни, като се има предвид появата и на нови плевели.

Но и самите хебрицидно толерантни растения, също могат да представляват опасност за околната среда:

• хербицидно-толерантните растения, могат да се превърнат в плевели;
• плевели, които са хербицидо-устойчиви, могат да се разпространяват по същия начин, както и "супер-плъховете", устойчиви на родендициди могат да се разпространяват, също бактерии устойчиви на антибиотици
• генно-инженерните растения могат да предадат "чуждите" гени за хербицидна толерантност, чрез полени на други растения, насърчавайки появата на хербицидна резистентност, изискваща получаването на нови поколения помощни хербициди. Това ще увековечи зависимостта от замърсителите, агро-химикали.

Ясно е, че решението на проблемите свързани с борбата с плевелите, е не в ГИ технологии, но в възстановяването на по-устойчивите фермерски дейности, такива като смяна на културите, или засяването на по-малки площи, което ограничава проблема с плевелите.

Горе

Някои здравни последици от Roundup отравянето /88/

Симптоми на остро отравяне на хора, вследствие на поемането на Roundup, включително гастро-интестинални болки, отток на белите дробове, пневмония и разрушаване на червените кръвни клетки. Раздразнение на конюнктивитите и кожата, също са били докладвани при работници участвали в смесването, товаренето и приложението на Roundup. Между 1966 и 1988 год., доста преди той да се внедри широко, Американската агенция за опазване на околната среда и системи за наблюдение инцидентите с пестициди, са получили 109 доклада за неблагоприятното здравно въздействие, включително гадене, разстройство и треска, всички свързани с контакти с Roundup /89/.

Той е 100 пъти по токсичен за рибите, отколкото за хората и също е токсичен за почвените червеи, бактерии и полезните гъби. Учените са изследвали определен брой физиологични ефекти на Roundup при риби и някой други диви видове организми, като вторичен ефект приписан на окапването на листата на горските дървета. Разпадането на gliphosate на N - nitrogliphosate и други близки по химична структура съставки е завишило тревогата, относно възможна канцерогенност на продуктите на Roundup /90/.

Изследване 1993 г. на Университета в Каролина, при школата за обществено здраве, е разкрило, че glyphosate е най-често срещаната причина за заболявания свързани с болести причинени от пестициди, между работещите на открито с този пестицид и е на трето място, по честота на заболяването между работещите в земеделието /91/.

Горе

Здравни рискове

Тревога относно безопасността на храните
Идеята за субстанциалния еквивалент
Маркерни гени за антибиотична резистентност
Някой здравни последици от Roundup отравянето

Тревога относно безопасността на храните

При оценка на безопасността на ГИ хранителни вещества (ГИХВ ), експертите потребители са загрижени относно четири главни проблема /93/:

• съществуващите тестове за анализ и базата данни за токсичност и хранителни качества, представени в традиционните хранителни вещества не са адекватни, на тези които се ползват при оценката на неочаквани промени в ГИХВ;

• генното инженерство може да има голямо въздействие по отношение на токсини , алергии и хранителни съставки у храните;

• хранителни алергии могат да се обострят чрез ГИ;

• употребата на маркерни генни за антибиотична резистентност при никои генно-инженирани хранителни вещества предизвикват тревога за здравето на хората.

Горе

Идеята за субстанциалния еквивалент/94/

Потребителите в западна Европа първи осъзнаха какво са ГИ храни още през 1996 година, когато хербицидо устойчива соя на Монсанто отгледана в САЩ, започнала да пристига в Европа. Над 40% от американската соя се изнася и ГИ соеви семена се смесват с конвенционалната реколта. Американската асоциация за соя е отхвърлила призивите за отделяне на ГИ соеви зърна, обосновавайки се, че те са субстанциално еквивалентни на обикновените такива /95/. Концепцията за субстанциалния еквивалент е в основата на международната оценка за безопасност и тестване на ГИ. Според този принцип, подбрани химически характеристики са сравнени между ГИ продукти и кой и да е друг вариант в рамките на отделен вид. Ако те са грубо казано подобни и ако представените ГИ черти не се считат за токсични или алергични, то ГИ продукт не се нуждае от строго тестване поради това, че се приема, че той не може да е повече опасен от не ГИ му еквивалент.

Употребата на субстанциалния еквивалент, като база за оценка на рисковете има сериозни недостатъци и не може да е критерии за безопасност на храните. Той фокусира върху рискове, които могат да се очакват на основата на познати характеристики, но игнорира неочакваните ефекти, познати като плейотропни ефекти , които могат да възникнат /96/. Генно-инженерните храни може например да съдържат неочаквани нови молекули, които могат да са токсични или да причинят алергични реакции. Продуктът може да е не само субстанциално еквивалентен, но и дори идентичен на традиционно произведени аналози, което при всички случаи ще възпрепятства откриването на единични вредни съставки. Спори се също още, че субстанциалния еквивалент действа върху строгите научни изпитания, защото той предизвиква промени, които са по-опасни от традиционното култивиране /97/.

В не отдавна предизвикан съдебен процес срещу американската администрация за храни и лекарства ( ААХЛ ), се е стигнало до публикуването на правителствени документи, показващи, че учените в тази администрация са изразили дълбоки съмнения относно безопасността на ГИ храни, дори след като агенцията е публично декларирала,че такива храни са субстанциално еквивалентни на обикновените такива /98/. От тези документи е ясно, че научните среди на регулаторната система в САЩ, са направили компромис с политическа цел, за да дадат зелена светлина на бързото и широко мащабно въвеждане на ГИ храните. И все пак от забележки вътре в тази администрация, става пределно ясно, че дори самите учени в нея вярват, че плейотропните ефекти, ще се проявят, когато новите гени са вече внедрени в хранителните растения. Коментирайки предложения от ААХЛ биотехнологичен правилник, в началото на 1992 година, Луи Прибил , микробиолог от ААХЛ записал на 06.03.1992 г.- ”той чете проиндустрията.... Тази наивна идея на индустрията, а именно, че няма да има неочаквани ефекти, ще повиши нивото на загриженост в ААХЛ. Но все още няма данни, в подкрепа на спорещите противници, а и научната литература не съдържа много примери за естествено проявяващи се плейотропни ефекти. Щом въвеждането на гени в ( а ) растителния геном става случайно, както е случая с настоящата ( Г.М. ) технология ( но нетрадиционно отглеждане ), то изглежда е очевидно, че много плейотропни ефекти ще се проявят.

Вместо да се вслуша в тревогите на учените си, ААХЛ издава правилник за ГИ храни, като приема, че плейотропни ефекти няма да се проявят, следователно и тестването за безопасност е ненужно. Всички ГИ храни се приемат за безопасни. /99/

Горе

Примери с триптофана /100/

Хранителни добавки, такива като аминокиселини често са резултат на ферметативен процес, при които големи количества бактерии се отглеждат в цистерни, след което хранителните добавки се извличат от тях и пречистват. Една аминокиселина, триптофан ( Т ), е била произвеждана по този начин много години. В края на 80-те японската компания Showa Denko К.К. решава да използва генното-инженерство, за да ускори и увеличи производителността на този процес. Те инжeнират генно бактерията и променят коренно клетъчния й метаболизъм, водещ до значително увеличена продукция на Т. Тези ГИ бактерии, незабавно са употребени за търговско производство на Т и продукта се проявява на пазара в САЩ през 1988 г. Японската фирма получава разрешение да продава Т произведените ГИ бактерии без тествания за безопасност, защото те са вече продавали Т произведен от не ГИ бактерии от няколко години, без проява на болестотворни ефекти. Счита се, че методът на производство ( дали естествени или ГИ бактерии ) е не материален и като резултат, те я приемат за субстанциална еквивалентна аминокиселина на триптофана, която е била продавана вече няколко години. Този продукт се настанява на пазара и в рамките на няколко месеца причинява смъртта на 37 човека, като причини инвалидност на 1500 човека /101/. Трябваше да минат месеци, докато се установи, че отравянията се дължат на токсин, който присъства в триптофана на японската фирма произвеждан от ГИ бактерии. Болестта причинена от токсичния продукт била наречена Еозинофилия Миалгия Синдром или EMS. По-късно се доказва, че Т, произведен от ГИ бактерии, съдържа една или повече токсични съставки. Най-известната от тях наречена ЕВТ, е идетифицирана като димерен продукт на Т. Той е по-малко от 0,1% от цялото тегло на продукта, но достатъчно, за да убива хора. Съставката вероятно се получава, когато концентрацията на Т вътре в бактерията достигне толкова високи нива, че молекулите Т, започват да влизат в реакция по между си. Така излиза, че генни манипулации водят до увеличена биосинтеза на Т, която пък от своя страна води до увеличени клетъчни нива на Т. При такива високи нива тези вещества реагират по между си, генерирайки смъртоносния токсин. Тъй като е химически до голяма степен сходен с Т, той трудно може да се отдели от Т и така замърсява крайния търговски продукт до смъртоносни нива за потребителите. Този пример хвърля светлина върху това какви могат да бъдат опасностите от генетичните промени в даден организъм, измествайки метаболичните пътища и предизвиквайки производство на токсини, които не могат да бъдат проследени при обикновени тестове за безпоасност.

Горе

Маркерни гени за антибиотична резистентност /МГАР/ /102/

Повечето от съществуващите на пазара ГИ растения, в допълнение на желания признак, инсекто или хербицидо устойчивост, съдържат и МГАР.

Съществува риск, гените да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, независимо дали трансгенната царевица, употребена като фураж за животните или като хранителен продукт за хора. Така, тези бактерии биха добили антибиотична резистентност при съответната антибактериална терапия.

Изследвания върху това, дали и до каква степен такива гени биха се пренесли, са съвсем в началото, така че , съществуващите научни данни са съвсем недостатъчни. В неотдавна извършено проучване, публикувано в La Recherche 309, май 1998 г, се казва, че предразполагащи условия за такъв генен трансфер са налице. Също там проф. Патрик Курвалан, от френския институт Л.Пастьор, отбелязва вероятността антибиотичната резистентност да се пренесе от трансгенните растения в околната среда и също потенциалната опасност за трансфер в храниосмилателния тракт.

Широко разпространената култивация на трансгенните - се предупреждава в доклада, значително ще обремени и вече съществуващия проблем с бактериалната резистентност.

Съществуват достатъчно научни доказателства, че:

- гените могат да останат относително стабилни в червата;

- бактериите по принцип, могат да приемат гени в червата;

- хоризонтален генен трансфер от ГМ микроорганизми към бактерии е наблюдаван в червата на насекоми /spring-tails/;

- почвени бактерии са познати с приема на гени в почвата.

Имайки предвид горното, съвременните научни познания са в подкрепа на допускането, че антбиотично-резистентните гени, могат да бъдат приети от бактериите в червата на животните и хората. Опита от обичайната земеделска практика учи, че антибиотичната резистентност може да се пренесе от животински патогени към бактерии, които са също вредни и за хората.

Рисковете от употребата на антибиотично резистентни гени в ГИ, често се омаловажава от индустрията, с аргумента, че по-голямата част от бактериите в околната среда са вече резистентни на антибиотици. Тяхното мнение е, че случайни генни трансфери от ГМ растения към патогени, са незначителни от статистическа гледна точка. Няколко изследователски резултати противоречат на това твърдение. Представители на Новартис, често заявяват, че 40-60% от чревните бактерии са вече резистентни спрямо ампицилин и подобни на него антибиотици. Но те не представят никакви данни за това. В анализ, даден в научна литература се казва, че честотата на антибиотичната резистентност значително варира. В зависимост от разнообразието на бактериите и също в зависимост от страната, където е проведено изследването, резултатите са коренно различни. Процентът на резистентните към антибиотици бактерии от една разновидност /Bacteroides fragilis/ варира между 3% и 30%, а при други бактерии /Shigella/ е между 5,9% и 80,7%. Ако, се приеме средно 40-60%, то това е напълно безпочвено. Също трябва да се приеме, че не всяко човешко същество е носител на резистентни на антибиотици или ампицилин гени. Всяка антибиотична терапия се основава на това, коя е бактерията и чувствителността й спрямо избрания антибиотик. Ампицилините са широко употребявани за лечение на хора и животни. През 1994 г. например, са били предписани 40 млн. курсови лечения с този антибиотик в САЩ / средно 1 до 6 в популация/. И още, генът за растенията в трансгенната царевица, изгражда резистентност към антибиотиците ампицилин и амоксипеницилин. За поддържане на ефективността на антибиотиците, за по-дълъг възможен период, просто е безотговорно да се внедряват още повече гени за антибиотична резистентност в обръщение.

Горе

Маркерите за антибиотична резистентност са ненужна и остаряла технология

Гените за антибиотична резистентност, не служат за нищо в трансгенните растения. Такива гени се ползват, като маркери в лабораториите от генните инженери, за да ограничат клетките, където инженирането на други черти е било успешно от тези клетки, където инженирането не се е получило. Ако клетките са третирани с антибиотик след генния трансфер, то само тези съдържащи генът за антибиотична резистентност ще оцелеят - тези клетки са същите, които съдържат гени предопределящи техните качества, като инсекто или хербицидо устойчивост. Сега вече е възможно да се ползват и други маркери вместо МГАР. Също е възможно да се преместят гените за антибиотична резистентност, след като генно-инженираната манипулация завърши. Понеже са ненужни и опасни, много от отговорните институции в Европа се противопоставят на МГАР. Германската консултантска комисия /ZKBS/ препоръчва отхвърлянето на важните за клиничната практика гени за антибиотична резистентност. Френския комитет за защита и предпазване, препоръчва забрани на всички растения съдържащи гени за антибиотична резистентност. Американска консултантска комисия по биобезопасността твърди, че антибиотичната резистентност не би трябвало широко да се употребява.

Норвегия забранява всички трансгенни растения с антибиотична резистентност. Френското правителство няма да позволи такива растения /един сорт царевица на Новартис е била одобрена/. Няколко от страните членки на ЕС , като Великобритания, са обявили тяхната отрицателна позиция спрямо одобрената царевица на Новартис в Европа.

Горе

Социално-икономически въздействия

В дългосрочен план, комерсиализацията на ГИ растения, би имала важни социално икономически последствия. Например, контрола върху пазарите за семена от само няколко, западни корпорации, може да се отрази върху стабилността на хранителното производство въобще в съответните страни. Цялата верига за хранителна продукция, може да се озове под монополистичния контрол - като се тръгне от доставката на земеделски семена, торове, химика;ли, машини и т.н., през отглеждането на растения, та чак до жътвата и преработването и производството на храни. Производителите могат да се окажат задължени, да увеличат потреблението на специфични химикали, нужни за отглеждането на специфични ГИ семена. Те могат да бъдат смазани от транснационалните компании, доставящи все по-скъпи земеделски средства и закупувайки техния земеделски продукт на все по-ниска цена. Производителите може да се настроят един срещу друг, поради вертикалната интеграция на фермите манипулиращи пазара. И накрая, производството може да се измести от малките ферми към големите и от тях към биореакторите, с присъщата за процеса загуба на работни места.

Горе

Загриженост за пазарите

България няма закон, който да регулира вноса, износа и вътрешната търговия с ГИ хранителни вещества. До скоро нямаше международно съглашение, изискващо отделянето на несъдържащите ГИ съставки от тези съдържащи такива и етикетирането на големи количества, за да улеснят тяхната проследяемост. Това положение ще се промени, следвайки подписването на Протокола за биосигурността, в рамките на Конвенцията за биоразнообразието от края на януари 2000 г. Протоколът за биосигурността подписан от 130 страни, включително и България им дава право, за първи път да се ограничи вноса на ГИ растения, без обаче да се нарушават международните търговски правила. До сега, не политиците, а пазарите в ЕС - продавачи на дребно, като супермаркети, преработватели и производители на хранителна продукция, като Нестле и Унилевър, които откликнаха на потребителската тревога по отношение на консумацията на ГИ храни и търсят източници за снабдяване със свободни от ГИ съдържание продукти. До този момент, ЕС и неговите министри не успяха да блокират доставките с ГИ растения и храни, поради обвинения, че създават бариери за свободната търговия и за да не бъдат изправени пред съда, за разрешаване на спорове, съставен от правителствата на страни, членки на Световната търговска организация, като САЩ, които желаят да изнасят реколтата си.

С новия език по отношение на Превантивния принцип, Протокола за биосигурността, би могъл например за страните членки на ЕС да започнат затваряне на техните пазари за ГИ растения, дори и да не съществуват много убедителни научни данни за вредност на ГИ продукти. След като проработи ефективно, този Протокол, което ще отнеме няколко години, доставките на съдържащи ГМОи , ще трябва да бъдат означени с етикет “може да съдържа ГМОи”. Междувременно, вероятно е пазарите в ЕС да продължат да отхвърлят ГИ растения и храни, насочвайки се към свободни от ГМО такива. И наистина, откакто са необходими вече одобрения за разполагане на множество ГИ растения и техните продукти на Европейските пазари, ЕС притежава силно оръжие, с което да забрани този внос. Роундъп толерантната царевица на Монсанто все още не е получила одобрение за внос в ЕС и следователно, засаждането на такава царевица в България /което е факт/, сигурно ще доведе до отказ на разрешение за експорт за страните от ЕС. Страни, където в най-голяма степен се отглежда ГИ растения са САЩ, Канада, Чили, и Аржентина. Въпреки това, изпълнителния директор на Американската асоциация на зърнопроизводителите, предсказва напоследък и то базирайки се на разговори с фермери и продавачи на семена, че посевите с ГИ семена, могат да паднат с 25% през 2000 г. /103/ Фермерите са обезпокоени, че експортните пазари в Европа и Азия отхвърлят ГИ продукция. Това ще доведе до понижаване на цените и повишаване на изискванията спрямо американските земеделци. Те търпят натиск от екопотребителите в САЩ, които изискват етикетирането на ГИ храни /104/. Например през юли 1999 г. Гербер /собственост на Новартис фирма/ и Хайнц, премахнаха ГИ съставки от храните за бебета в САЩ /105/.

Междувременно, публичен дебат във Великобритания, внимателно следи за употреба на ГИ фуражи от САЩ, по отношение на месната продукция. И наистина, в края на 1999 г., няколко продавачи на дребно във Великобритания, като Iceland и Tesko обявиха, че възнамеряват да проследят и разграничат етапите на употреба на ГИ ингредиенти у животинските храни /106/. Това е лоша новина за българските стопани отглеждащи ГИ растения /като царевица/, с която хранят животните и я продават на други за същата цел.

Мълчаливото приемане на култивацията на ГИ растения от страна на Българското правителство, би могло да има сериозни последици не само за българските фермери, но също така и за производителите на фуражи, животновъдството, хранителната индустрия и всички свързани с такава търговия. Ако България продължава по пътя на ГИ земеделие, но също желае да изпълнява изискванията на ЕС, чрез осигуряване на свободни от ГИ съдържание храни, то отделянето на растенията, след жътвата и престоя в складовете, трябва да осигури чистота на растенията и отделно складиране на ГИ продукцията от не ГИ такава. Както по-горе се подчерта, дори малко мащабни полеви опити, биха могли да замърсят реколтата на съседните ниви. Сегрегацията трябва да се наложи и контролира от властта, ползваща се с необходимото доверие, за задоволяване на нуждите на купувачите на свободна от ГИ съдържание продукция. Всяко подозрение за контаминация, би могло да доведе до тестване на доставката за ГИ замърсеност. Изискването за сегрегация на ГИ и не ГИ растения, изисква допълнителни инвестиции за стопанствата - обема на складовете за зърно, както и за сертификационните лаборатории, с възможност за установяване на чистотата на продукцията.

България има избор. Правителството трябва да поеме контрол върху положението и обяви незабавно мораториум върху освобождаването на ГМОи в околната среда. Това може да стори на някого драстична стъпка, но всъщност е единствената възможност. Ако се разиграе най-лошия сценарии, то заради липса на инфраструктура за адекватна сегрегация, мерки за контрол, тестване и етикетиране, българските хранителни продукти, като цяло ще бъдат забранени за пазарите в ЕС, а вероятно и за вътрешния, заради хармонизацията с Европейското законодателство. Това ще доведе до икономически спад, поради загубата на пазари и разоравания на стопани. По-трудно България ще посрещне изискванията за присъединяване в Европейския съюз.

Горе