Законодателство относно ГМО
Европейската
директива
Новото законодателство за ГМ храни и етикетиране
Протоколът по биоразнообразието
Европейската директива за патентите върху живите организми 98/44/ЕС
Патентът е временен легален монопол върху комерсиалната експлоатация на изобретение, което покрива широк кръг от продукти или процеси, включващо и живите форми. За патент са необходими 4 критерия. Патентът трябва да е нов, новаторски, индустриално приложим и още да бъде изобретение. Законовата протекция на патента е за период от 17 - 25 години. Всеки желаещ да ползва патента трябва да получи разрешение от неговия собственик или да заплаща за използването му.
От 1985 / първия патент върху ГИ растение /, са регистрирани 10 778 растителни патента само в САЩ, и още 200 патента върху ГМ животни. В Европа патенти са регистрирани от 1997г. , напр. : всички ГМ соеви патенти са притежание на Монсанто или Аграцетус , ГМ домати на Зенека, хербицидоустойчиви / Глифосат или Раундъп / растения на Монсанто и т. н. Още патенти върху ГИ-ни животни - пилета, добитък, свине и овце / растежни гени или такива увеличаващи продукцията на мляко/.
На 12.05.1998 Европейския Парламент / ЕП / гласува разрешение в полза на ГИ-та индустрия, да патентова живи организми - елементи изолирани от “ човешкото тяло“, животни или растения. През 1998 датското правителство се противопостави на директивата на ЕП и съвета на Европа. Италианското правителство съобщи, че ще подкрепи това предизвикателсво в началото на 1999г.
Директивата страда от редица несъвършенства:
- страните членки губят право да отказват патенти с оглед опазване на околната сред
- законодателната процедура, с която е мината директивата е не най - съвършената
- съществува потенциал за голямо негативно отражение върху развиващите се страни
- съществуват опасности по отношение достъпа на обществото до храни и лекарства
- грижа за социално - икономическата справедливост и екологичната сигурност
След като човешкия геном бе окончателно разгадан тази година, редица страни от ЕС решително се противопоставят на директивата за патентите. Понастоящем тази тема е много актуална, заради страха, че патентите в бъдеще може да касаят и човешките гени.
ГИ растения и храни в ЕС
Законодателството в ЕС по отношение на ГМОи е много сложно и непрекъснато развиващо се, и въпреки това, регулаторната рамка е в голяма степен доста неадекватна и недемократична. От 1996 датира първия внос на ГИ растения в Европа. Първите одобрения според Европейската Комисия /ЕК/ - административното тяло на ЕС - бяха отдадени на Монсанто за Раундъп Реди соя и за новартисовата Bt -царевица.
Процедура за отдаване на маркетингова оторизация
Процедурата за отдаване на маркетингова оторизация за ГИ реколта на ТНКи, изисква една от страните членки на ЕС да внесе предложение за това, в полза на дадената ТНК. Само единодушно “Не” може да блокира одобрението, но това е малко вероятно, тъй като само една единствена страна би могла да го придвижи напред. Така с 13 “против” и 2 “за”, бе одобрена Bt- царевицата на Новартис.
Директивата 90/220/ЕС
През 1996 съществуващата регулаторна рамка или законодателство за освобожденията на ГМОи бе 90/220/ЕС - директива, която се отнася за полевите опити и търговска култивация, комерсиалната продукция и маркетинга на генно модифицирани организми /ГМОи/. Съществуваше още и директивата за работа при лабораторни условия, т. н. “контейнд юз “ - 90/129/ЕС. Поради несъвършенствата си 90/220 бе подложена на ревизия.
Преразглеждане на директива 90/220
Преразглеждането на 90/220 цели да подобри научността и демократичния процес, при отдаване на маркетингова оторизация. То цели да намали отдаваемите срокове до 7 години /противно на досега, за непредопределен период/. Въпреки, че това е една позитивна инициатива, предложението на ЕК до ЕП, за преразглеждане на 90/220, бива критикувано от Екосъвета на ЕП и екогрупите за това, че то не включва гражданска отговорност от ТНКи, за вреди на здравето и околната среда, нито пък “съгласие за импорт след предварително информиране” на страната вносител.
То ще приключи към 2001г.
Новото законодателство за ГМ храни и етикетиране
В допълнение на 90/220, наредба на ЕС - 258/97, за новите храни влезе в сила през 1997г /“нови храни” са тези, които съдържат съставки или са произведени от материали, различни от естествено срещащите се /. Тази наредба третира безопасността на храните позоваваща се на т. н. “субстанциален еквивалент”, т. е. тяхната сравнимост с конвенционалните храни, дългосрочните наблюдения върху тях, потенциалът им за алергогенност, оценка на генните маркери, праговия процент до 1% съдържание на ГМО и т. н.
След като етикетирането не бе включено в 90/220 , а наредбата за “новите храни” не се отнася за вече одобрените преди влизането и в сила ГИ растения, през 1998г бе реализирана наредба 1139/98 за етикетиране специално на генно модифицирана /ГМ/ соя и царевица,.
Призиви за мораториум
Поради нарастващата загриженост на обществеността и учените, страните членки на ЕС , призовават все повече за забрана и мораториум върху продажбите, търговската употреба и култивацията на едно или на всички ГМОи. Такива страни са Австрия, Люксембург, Италия, Гърция, Франция, Обединеното Кралство и Норвегия.
Също заради незадоволителността на Евр. законодателство се налага Евр. активисти да действуват открито, като “деконтаминират” т. е. прочистват Евр. полета от ГМОи, унищожавайки ГИ растения / Франция,ОК, Дания, Италия, Гърция/
ГИ, търговия, икономика и глобализация
Световната Търговска Организация / СТО / бе създадена през 1995г. в заключение на Уругвайския кръг преговори за ССТТ / световно съглашение за тарифи и търговия/. Ролята на СТО в най - голяма степен се състои да премахва каквито и да е бариери за световната търговия. Основна роля от страните членки на СТО играе САЩ. Световната банка, Международния Валутен Фонд и понастоящем СТО, в съюз с националните правителства и корпорации, практически улесняват подходите за експроприация на околната среда. Резултатите са екологично опустошение, драматични и трудно овладяеми социални размествания, обезличаване на културата и биологичното разнообразие на народите.
През Юли 1999 САЩ заплаши Япония със търговски санкции не само заради автомобили и стомана, но и заради ГИ храни. Въвеждането на задължително етикетиране на ГМОи, би заблудило консуматорите по отношение на тяхната “безвредност”, каквато според тях не съществува.
60% от соята в Европа е вносна и 90% от полуфабрикатните храни съдържат соя. През 1997г., ГИ-та соя е 46% от глобалнато соево производство, а през 1998 достига 52%. Соев лецитин в се среща в пилешките супи, шоколадите, майонезите, маргарините, бебешките млека, раст. масла и витамините, или просто във всичко.
Монсанто продава не само семената ГИ соя, но и хербицидът Раундъп. т. е. фермерите трябва да закупуват и двете заедно и стават зависими и принудени да ги закупуват всяка следваща година, което осигурява ежегодни печалби на производителя.
Протоколът по биоразнообразието
От Рио до Картагена: на дневен ред - БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
Следвайки заключението на ООН - конвенцията по биорзнообразието / КБР /, през 1992 международната общност реши да създаде световни регулативни норми за контрол върху пролиферацията на ГМОи. Протоколът представлява система от международни правила, регулиращи трансграничния транспорт на ГМОи. Преговорите в Картагена /Колумбия/ се състояха през Февруари 1999г., момент, в който продажбите на ГИ продукти бяха достигнали $30 милиарда за 1998г., с основни вносители Китай, Африка и Средния Изток. Проблемът е, че нерегулираните движения на ГМОи, биха могли да доведат до изместване и заменяне на местни видове, да имат опустошителен ефект по отношение на биоразнобразието и културните традиции на съответните места.
Докато еко и природозащитни организации, както и южните държави приветствуват по- строг ПБР, то биотехнологията и северните държави подкрепят по свободни правила. Шокиращ е фактът , че САЩ няма място на масата за преговори и е само наблюдател. Докато 174 държави са ратифицирали ПБР, то в Американският сенат той никога не е бил на дневен ред. Докато страни като Австралия и Нова Зеландия са за по -тясна дефиниция на ПБР, то развиващите се страни са за включване в нея, на всички продукти произведени от ГМОи, дори и фармацевтичните. Страните от т. н. “Маями група “ / САЩ, Канада, Аржентина, Уругвай, Австралия и Чили / са принципни опоненти на ПБР, бидейки главни производители на ГИ растения / Латинска Америка 4,3 млн. хектара площи с ГИ растения, САЩ 20,5 млн. хектара/. Въпреки това не всички Латински страни възприеха тази позиция. Такава страна е Бразилия, която първа прие закони за защита на БР през 1995г. Според нея стоки, като ГИ соя и царевица трябва да бъдат подложени на преразглеждане, преди евентуален внос.
Принципи на ПБР:
- отговорност / компенсации за нанесени вреди на околната среда /
- социо - икономически съображения / страните могат да ограничат вноса на ГМОи при потенциална опасност за техните култури или икономики/
- предпазен принцип - при евентуална заплаха за невъзвратими увреди върху околната среда, липсата на достатъчно научни данни, не може да бъде причина за отлагане вземането на мерки за предотвратяването на екологичната деградация
- отказ от търговия с неподписалите
“Групата на шестте страни блокира усилията на останалия свят, да постигне съгласие. Изглежда САЩ желае чрез студена война да застраши БР, в името на краткосрочни печалби.” - Маро Родригес, Мексико Пулсар Груп.
Съглашение за свързаните с търговията, аспекти на правата върху интелектуалната собственост / СТИС /
Съглашението за СТИС бе преговаряно от СТО и включва задължението на правителствата да подсигурят протекцията на патенти за употреба на микро-организми, а също и биопроцеси включващи микро-организми, ГИ-ни процеси, ГИ-ни растения и животни, и растителни варианти. СТИС се основава на Парижката конвенция от 1983 за патенти и търговски марки, Бернската конвенция от 1886 за авторските права и Американските закони за патентите.
“ Изглежда западните сили са все още подтиквани от колонизаторския дух, да откриват, да завладяват, да притежават всичко , всяко общество, всяка култура. Сега колониите се простират върху вътрешните пространства и генните кодове на живите форми, от микробите до растенията и животните, включвайки и хората.”/Вандана Шива/
Елементи на модела на националното законодателство по опазване на биоразнообразието
Този проекто-документ се подготвя от Третата Световна Сила, за да подсигури защитата на правителствата на юг със законодателни средства, от внос на ГИ семена, растения и храни. Страните от Централна и Източна Европа, включително и България, са в същото неизгодно положение и трябва да преодолеят подобни трудности, като тези на юг.
Въведение
Народите от Южните страни все повече се сблъскват с перспективата, ГИ организми и продукти да навлизат в техните страни. Те ще влязат в страните от Третия свят в условия на голямо разнообразие на консуматорски движения, предприятия и продавачи на дребно на север, отхвърлящи тези ГМО продукти. Широко се признава, че сериозни потенциални рискове се крият в тази технология. Това накара международната общност да започне преговори по протокола за опазване на биоразнообразието подчинен на Конвенцията за биоразнообразието. Но тези преговори не постигнаха нещо определено. Като последствие, няма правилник, който да третира междуграничния транспорт на тези ГМО и техните продукти. И още, съществуват няколко аспекти, за които е необходимо да бъдат адресирани изключително към националните законодателства. Този тип законодателство се изготвя, за да се предостави възможност за избор.
Схема на закона
1. Необходима е оторизация за всички дейности и за всички генно изменени организми /ГИОи/ и добити от тях продукти. Схемата на закона предвижда да подчини всички дейности отнасящи се до ГИОи на регулаторния контрол на държавата. Трябва да има формална оторизация преди ГИОи да могат да се внесат, представят в околната среда, изложени на пазара или употребени при лабораторни условия. Без такава оторизация, дейностите са незаконни и може да се приложи съответното наказателно право.
2. Всички ГИОи, както и продуктите получени от тях, попадат под този закон. Той би се отнасял до ГИ плодове и растения, семена, стока от такива семена /например соевите/, царевица независимо от това дали са за консумация от хора или животни, трансгенна риба, всеки организъм, който се предполага, че произвежда хранителни ензими или лекарства или внесени за органично наторяване, чрез отходната канализация, материали пропагандиращи употребата им за животновъдни цели, парникова култивация и продукти от трансгенни организми, като брашно от трасгенно зърно.
3. Молбата трябва да бъде съпроводена с пълна информация. Следователно е необходима предварително внесена молба за да се получи одобрение. Тя трябва да бъде съпроводена с много достъпна и лесно разбираема информация, подсигурена от заявителя, позволяваща адекватна оценка на какъвто да е предвидим риск вследствие на допускането на дейността, свързана с ГМОи или извлечени от тях продукти.
4. Преди да се даде одобрение, трябва да се извърши оценка на рисковете от независима комисия от експерти, избрани от широк кръг дисциплини. Оценката на рисковете се разбира , че тя е основана на принципа стъпка след стъпка и предвижда да разглежда всички потенциални рискове за околната среда, животните и здравето на хората. Оценката на рисковете се базира на превантивния принцип, че отсъствието на научни данни или на яснота не възпрепятстват вземащите решение да отхвърлят даването на одобрение за представянето на ГМОи или получени от тях продукти, ако те могат да причинят или са доказани на теория имащи в себе си потенциала да причинят вреда на биоразнообразието, екосистемите или здравето на човека, животните и растенията.
5. Други основни фактори, които трябва да се отчитат допълнително, преди да се даде разрешение, се отнасят до оценка на рисковете. Така е необходима и стойностна оценка на ползата от представянето на ГМОи или получени от тях продукти, както и оценка на техния принос към устойчивото развитие. Всички неблагоприятни социо-икономически ефекти трябва също да се отчитат.
6. Сигурни данни за несъсществуването на основни рискове. Превантивния принцип е в сила.
Разрешение не трябва да се дава, докато не се установят сигурни данни за липсата на рискове за околната среда , здравето на хората и животните. Това е много строго изискване, но е необходимо.
7. Одобрение с условия или без предварителни условия?
Когато се дава одобрение, то може да се даде с предварително условие или без такова.
8. Одобрение стъпка по стъпка.
Всяко одобрение дадено на принципа стъпка по стъпка, означава напредването от дейност в лабораторни условия, през полеви опити на открито, до разрешение на пълното освобождение в околната среда. На всеки етап се наблюдават рисковете.
9. Одобрението може да се анулира.
Всяко одобрение може да се анулира на основата на превантивния принцип, ако нови данни или преглед на съществуващата информация, покаже потенциални рискове. Алтернативни условия появили се по-късно също могат да бъдат наложени допълнително. Заявителят е длъжен да осигури информация във всеки момент, за всеки възможен риск, независимо от това кога е станало известно това.
10. Консултации с обществото
Обществото трябва да получи адекватна осведоменост за всяко приложение на ГМО. То трябва да получи цялата информация съпровождаща заявлението, отправено към компетентните органи. Обществените консултации трябва да предшестват вземането на решение. Необходимо е да има достатъчно време, позволяващо такива консултации с обществеността, преди да се стигне до решение. Мнението на обществеността трябва да се вземе в предвид от органите даващи разрешението.
11. Мерки за справяне с рисковете
След одобрението и въобще през цялото време, държавата трябва да вземе мерки за да не допусне каквито и да е рискове произхождащи от ГМОи или получени от тях продукти. Те включват:
- подлагане дейностите на адекватен мониторинг, преди да бъде разрешено освобождаването им
- забрана за всички продукти /например тези съдържащи резистентни на антибиотиците маркери/
- нареждане да се спрат всички дейности, така че взетите мерки да предотвратят или ограничат евентуални вреди и да се предприемат необходимите спешни мерки.
12. Идентификация и етикетно обозначаване
Всички ГМОи, трябва да бъдат идентифицирани поотделно въз основа на специфични особености. За получените продукти, се изисква да бъдат етикетно обозначени по предварително предписан начин. По-нататък етикетът трябва да предупреждава за възможни алергии, които могат да предизвикат ГМО или получени от тях продукти.
13. Не допускане секретност в работата с ГМОи независимо от обстоятелствата. Не може да се претендира за поверителност на бизнес информацията, когато се изисква оценка на предвидими рискове, нито пък да се допуска задържане на информация, което би могло да затрудни държавните органи при мониторинга, надзора или приложението на закона.
14. Недопускане на експорт без предварителен консенсус. Не могат да се изнасят ГМОи или техни продукти, докато не е информирана страната вносител и тя не е дала съгласие за това.
15. Отговорност
Предварително заявена отговорност, означава налагането на строги санкции за каквито и да е вреди причинени от въвеждането на ГИОи или техни продукти. Тя касае всяко физическо или юридическо лице отговорно за вредите. Ако са повече от един човек те носят солидарна отговорност за вредите или поотделена за всеки. Отговорността се простира, до причинените поражения върху околната среда, като отговорното лице или лицата, трябва да поемат разходите за почистване на остатъчните вреди.
16. Наказуемо поведение и наказания
Отделна част от закона третира незаконното и наказуемо поведение. Тя включва:
- изпълнението на каквито и да е дейности без одобрение;
- прекрачване на определените условия;
- неправдоподобна, подвеждаща или лъжлива етикетна означеност;
- износ без предварително съгласие на страната вносител
- продажба без одобрение на каквито и да е ГМОи или продукти от тях.
Наказанието включва лишаване от свобода и то може да се наложи и на отговорен служител от съответната корпорация.
17. Институционална уредба
Законът също подсигурява институционалната уредба на съответното отговорно министерство, структурирането на компетентните органи, назначаването на независимо тяло от експерти.
18. Правилник
Съответният министър е упълномощен да изготви правилник за ефективната реализация на закона.
19. Преходна разпоредба
Съществува също и преходна разпоредба. Преди да влезе в сила законът, представянето на ГИОи или получени от тях продукти, трябва да следват същата процедура и изисквания за одобрение.
