Разширяването на Европейския съюз и генетично изменените организми: преследване на движеща се целИзводите за Европейския
съюз от политиката по храните и земеделието на страните от Централана
и Източна Европа –
|
|
|
![]() |
Този доклад е преведен на български език и публикуван от Регионално Движение “Екоюгозапад” – Благоевград.
За контакти и повече информация:
п.к. 29
Благоевград 2700
Тел/факс: (073) 81089
E-mail: ecosw@st.aubg.bg
ANPED
ANPED e мрежа от неправителствени организации (НПО) основно в Северното полукълбо. Ние се стремим да променим неустойчивите модели на консумация и продукция главно на Север. Ролята на ANPED, е да изгради устойчиво общество, с мрежата от НПО, чрез споделяне на информация и умения, общи кампании, публицации и участие в международни конференции. Групите НПО в нашата организация работят по темите Генетично инженерство, Local Agenda 21, Корпоративна отговорност, Разширяване отговорността на производителите и чиста продукция. ANPED е демократична мрежа от НПО и доброволни организации преди всичко от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и страните от бившия Съветски съюз (БСС). Членството е отворено за всички такива организации, които споделят нашите цели.
Работата на ANPED по темата Генетично инженерство – храни и земеделие, в страните от ЦИЕ и БСС започна през 1996. Май 1998, ANPED организира първата обмяна на информация за генно изменените организми и земеделие за НПО от ЦИЕ и БСС в Будапеща, Унгария. От 1999 год. АNPED картира нивото на комерселизация на генно изменените организми и техния надзор в отделните страни от ЦИЕ. До сега са публикувани три доклада:
Настоящата програма за генно изменени организми включва група от организации от 8 страни в региона, работещи заедно за повишаване познанията на населението за генетично инженерните храни в техните страни.
АNPED се финансира за основните си дейности от Холандското Министерство на жилищното строителство, пространствено поланиране и околната среда и Европейската комисия за околна среда DG XI.
За повече информация: anped@anped.antenna.nl или от нашата страница в Интернет: www.antenna.nl/anped/
1.1.Основното за Европейския съюз (ЕС)
1.2.Присъединяването към ЕС
Част 2: Политиката на ЕС по отношение на генно изменените организми (ГИО)
2.1. Главното за политиката към ГИО
2.2. Специфично законодателство на ЕС за ГИО
2.2.1. Съществуващо законодателство
2.2.2. Предложено законодателство
2.2.3. Възможно ново законодателство
Част 3: Какво възнамерява Европейския съюз за политиката на страните от ЦИЕ по отношение на ГИО в процеса на присъединяване
3.1. Преследване на движеща се цел
3.2. Вътрешния пазар
3.2.1. Опитните полета
3.2.2. Комерселизация
3.2.3. Преработвани храни/износ
3.2.4. Етикетиране
3.3. Външна търговия – Протокола за биобезопасност
4.1. Препоръки до ЕС
4.2. Препоръки до страните от ЦИЕ кандидатки за присъединяване
4.3. Препоръки до НПО в страните от ЦИЕ кандидатки за присъединяване
Този доклад прави преглед на главните закони на ЕС, отнасящи се до ГИО, използвани в храните и земеделието, към които страните в процес на присъединяване от ЦИЕ ще е необходимо да хармонизират техните закони.
Голямата скорост на търговското разпространение на генетично изменените семена и храни и непредвиденето консуматорско отхвърляне на генно изменените храни в Европейския съюз е предизвикало:
Въпреки непостоянството на политиката на ЕС по отношение на генно изменените организми, едно е ясно: ЕС е насочен към по-голяма прозрачност и увеличаване ограничителните закони регулиращи генно изменените организми.
Вземайки предвид, че в законите за ГИО на ЕС липсват условия за разширяването на съюза, докладa се опитва да отвори този дебат, задавайки въпроса: Какви са участията на страните кандидатки за разширяването на ЕС в политиката за храните и земеделие? Част 3 разглежда трудностите за страните в процес на присъединяване, в опитите да хармонизират техните законодателства с това на ЕС, което се преразглежда. Доклада проучва законния статус на ГИО след присъединяването на страните, използвайки различни сценарии, като например: ГИО одобрени или неодобрени в ЕС срещу ГИО не одобрени в страните от ЦИЕ, или одобрени използвайки съвместимо или несъвместимо с ЕС законодателство. Законовия статус на специфичните ГИО след присъединяването, ще има важно значение, дали те могат да бъдат продавани навсякъде в ЕС. Това би могло да има сериозни последици за функционирането на Източно Европейското земеделие, чийто единствен пазар е ЕС.
В зключението на този доклад ние препоръчваме, че ЕС ще трябва да консултира страните кандидатки да се въздържат от търговското разпространение на ГИО в околната среда, преди да се присъединят. В случай на вече одобрени ГИО от ЕС, страните кандидатки ще трябва да гарантират, че приемат автоматично “Член 16 процедури”. За ГИО неодобрени от ЕС: страните кандидатки ще трябва настоятелно да се въздържат от одобряване на всякакви неодобрени в ЕС генно изменени продукти.
Имайки предвид де факто мораториума върху одобрението на нови ГИО и несигурния статус на 18 вече одобрени ГИО, ние настояваме пред страните кандидатки, да възприемат същата политика и законодателство, както на ЕС. Този подход на въздържане от одобрение на всякаква търговска реализация на ГИО, трябва да предшества присъединяването и предпази вноса от генно изменена храна и продукти от земеделието. Износа на ГИО или техни продукти, от страните от ЦИЕ в ЕС преди присъединяването, вероятно ще бъдат отхвърлени, или с оглед на техния незаконен статус в страните от ЕС, или защото консуматорите ги отхвърлят.
Вноса на земеделски продукти от генно изменени растения, от страни, в които се отглеждат, като САЩ и Канада, може да бъде законово в някой страни от ЦИЕ преди присъединяването, но незаконово за общия пазар на ЕС. При присъединяването, тези генно изменени продукти ще се наложи да бъдат премахнати от пазара, което е твърде висока цена. По тази причина, страните кандидатки е небходимо да наблюдават вноса на земеделски продукти, специално от генно изменени растения от трети страни и да изградят институционална и техническа способност да идентифицират замърсяването от ГИО на растенията, храните и семената предстоящи за внасяне. Toва ще даде възможност генно изменени търговски продукти, които нямат одобрение в ЕС, да бъдат отхвърлени; за тези, които са одобрени ще даде възможност да бъде приложено подходящо етикетиране.
Този доклад завършва с препоръки към НПО в кандидатстващите страни от ЦИЕ, да наблегнат на разпространението на ГИО, които могат да бъдат внедрени без необходимото законодателство и наблюдение, и да предупреди за ролята на тези разпространения за присъединяването им към ЕС. Най-важното, НПО трябва да апелират за ясни правила, които да бъдат въведени в допълнителни договори, установяващи процедурата как да се търгува с ГИО след присъединяването. До това време, докато се въведат тези правила, ГИО не трябва да бъдат одобрени за търговия в кандидатстващите страни.