ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ ПРИДОБИВАТ КАТАСТРОФАЛНИ РАЗМЕРИ

На 4.12.2001 г. Министерство на земеделието и горите с подкрепата на швейцарското посолство организира кръгла маса на тема “Борбата с горските пожари през 2002 г.” Участваха представители на Световната банка, посланици на страни от ЕС, Организацията по прехрана и земеделие, Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и сътрудничество (USAID). Според експерти, горските пожари са унищожили 3.42% от горите ни и съществува реална опасност от екологична катастрофа. Представяме ви накратко представената на срещата информация, както и предложения за решаване на проблема чрез реализиране на законодателни инициативи и различни проекти.

Състояние и динамика на проблема

Горските пожари са сериозен екологичен, социален, икономически и стопански проблем. До края на 80-те години на миналия век основните статистически показатели, характеризиращи измеренията на горските пожари, говорят за относително постоянен размер на проблема. Данните от последното десетилетие обаче, разкриват драстична промяна в пожарната обстановка в горите – броят на пожарите и средната площ на един пожар са нараснали 6 пъти, а опожарената площ и процентът от залесената площ, изгарящ средногодишно – 35 пъти. Увеличението не е впункове, а в десетки пъти. В следствие на драстичното влошаване на пожароопасната ситуация в горите на България през последното десетилетие на миналия век, тя вече е почти съпоставима с тази в райони и страни, където горските пожари са естествено и исторически обусловено явление.

В миналото са опожарявани средно по 800-3000 хектара годишно. През последните години, обаче, проблемът придоби кризисен характер, а за 1999-2001 г. положението може да се определи като катастрофално. Данните показват, че в периода 1991-2000 г. са опожарени 130 хил. ha горски площи (около 3.0% от горската площ на страната), като само за 2000 г. са опожарени 57.4 хил. ha. Към тях се добавят нови 20 300 ha засегнати от пожари през 2001 г.

Може да се направи извод, че в рамките на последното десетилетие България от страна, където горските пожари не представляват заплаха за горите, се е превърнала в страна, където проблемът не само е възникнал, но е толкова сериозен, че изисква практиката й в борбата с горските пожари да бъде поставена на качествено ново ниво. Нещо повече – България се нуждае от такава противопожарна практика в горите, която е съизмерима с практиките на най-уязвимите в пожароопасно отношение държави, които диктуват европейските стандарти на противопожарна борба.

Предпоставки за проблема

5719 са възникналите горски пожари в страната през последното десетилетие на ХХ-ти век. Първичните анализи на причините, довели до тях, сочат, че само около 1% от запалванията са в резултат на природно явление като мълниите при т.нар. “сухи гръмотевични бури”. Останалите 99% в по-голяма или по-малка степен са свързани с човешкото действие или бездействие.

Анализите показват още, че при около 65% от случаите на възникнали пожари причините са неустановени и неизвестни. 72% от известните причини за горските пожари у нас се дължат на неспазване на противопожарните правила в горите или в близост до тях.

Предпоставките за възникване и развитие на горските пожари са свързани с комбинацията от много фактори:

Климатични фактори – засушаване и екстремно високи температури, свързани с глобалната промяна в климата;

Залесените горски култури са преобладаващо от иглолистни видове (бял бор, черен бор, смърч); Голяма част от тях са разположени в долния и ниската част на средния планински горско-растителни пояси. Именно в тези горски култури се разрази голяма част от горските пожари през последните 3 години (1999-2001 г.);

Несъвършенна законова и нормативна уредба, свързана с неадекватната държавна политика за опазване на горите, предотвратяване и борба с горските пожари;

Липса на система за ранно откриване и оповестяване за възникналите пожари;
Липса на координация при борбата с пожарите между различните институции и организации, липса на единна система за работа;

Слаба подготвеност на кадрите, работещи на територията на горския фонд или в прилежащите територии;
Липса на специализирана техника за борба с горските пожари;

Липса на специализиран фонд за борба с пожарите и силно ограничени бюджетни средства.

Последствия от горските пожари

Последствията от горските пожари са свързани с огромни за мащабите на Р. България опожарени площи за кратък период от време. Засегнати са над 1.9 млн. куб. м. дървесина, като последствията са многостранни:

Екологични:

обезлесяване и ерозия на почвите;

промяна на водния отток, нарушаване на топлинния и воден баланс на екосистемите;

унищожаване на уникални находища на редки, защитени видове и ендемични видове, ограничаване на биологичното разнообразие;

влошаване на санитарното състояние на горите;

намаляване поглъщателния капацитет на СО2.

Щетите по отношение унищожаването на биологичното разнообразие и почвената ерозия практически са безвъзвратни.

1. Икономически:

похабяване на горски ресурси след дългогодишно инвестиране – загуба на дървесина. 68% от пожарите в иглолистните и 15% в широколистните са върхови, което ги превърна в трайно увредени насаждения, изискващи изкуствено възобновяване;

извънредно отделяне на средства за ограничаване на вредните последствия;

намаляване продуктивността на земите и влошаване на растежните условия;

намаляване на приходите.

2. Социални:

влошаване на микроклимата и условията за стопанска дейност;

разстройване и снижаване рекреационната стойност на ландшафта, спад в туристическия бизнес;

ограничаване на възможностите за поминък и обедняванена населението;

обезлюдяванена районите.

Анализ на системата за регистриране и отчитане на горските пожари, и причините за тяхното възникване

Анализът показва необходимост от въвеждане на единна терминология в теорията и практиката на борбата с горските пожари, както и от въвеждане на нова класификация на пожарите и причините за тяхното възникване. Това означава, че е необходима единна система за регистрация и отчет на пожарите в горите, която не само да интегрира положителните страни на двете съществуващи в момента информационни системи, но и да отстрани техните недостатъци.

По тази тема е предложен проект “Разработване на единна национална система за регистриране, отчет и анализ на горските пожари и въвеждането и в практиката” на стойност 131 000 лв.

Анализ на системата за откриване, оповестяване и управлението на горските пожари:

Основен момент в борбата с ГП е навременното им откриване и оповестяване за възникването им. Бързото (до 15 минути) откриване на едно запалване в горите или близо до горския фонд, при наличие на работеща система за гасене, може да намали разходите и щетите от пожари стократно.

Съвременните технологични решения предполагат създаването на Интегрирана Информационна Система за превенция, откриване, анализ и своевременни управленски решения за опазване и борба с пожарите, обединяваща традиционните методи и технологя с високотехнологични елементи, при което субективният елемент намалява. През последните две десетилетия в рамките на ЕС се провеждат редица изследвания и са разработени методологии, които включват спътникови данни като важен източник на информация във всички фази на проблема “горски пожари”. В България също са провеждани изследванияи са разработени проекти с използване на спътникови изображения, които имат отношение към разглеждания проблем.Като цяло, спътниковите системи за оценки на риска, ранно откриване, оповестяване и управление на действията по гасене на горски пожари имат огромното предимство да се извършват в реално време и позволяват едновременно използване на получаваната и обработена информация във всички звена и служби за борба с горските пожари.Подобна система служи и за правилни: инвентаризация и оценка на вредите, нанесени от пожарите и мониторинг на рекултивационните и залесителни дейности.

Следователно може да се заключи, че системата за наземна дейност не само следва да се подобри, но тя да стане част от съвременно технологично решение с работно заглавие “Интегрирана информационна система за превенция, откриване, анализ и управление на пожарния риск и пожарите в горите на Р. България”. Предвидено е изграждане на стационарни и мобилни наземни станции, хардуерно и софтуерно оборудване на 17 центъра, тестване и внедряване на системата в експлоатация, обучение материали и консумативи, обслужване и развитие на системата.

Необходим финансов ресурс за осъществяване на проекта – 5 000 000 лв. като участието на България ще покрие над 30% от разходите.

Подготвеност на служителите и работещите в отделните ведомства, органи, организации и местно население за предотвратяване и гасене на горски пожари

72% от известните причини за горските пожари у нас са свързани с неспазване на противопожарните правила в горите или в близост до тях. Това се дължи най-вече на незнание или небрежност т.е. в липсата на подготвеност, навици и противопожарни умения.

Освен спазването на противопожарните правила в горите, друга съществена мярка за борба с горските пожари е ранното им откриване и успешното им гасене. Тази втора фаза изисква в най-голяма степен подготвеност на хората, които я извършват, поради своята специфичност, разнообразие на условията и опасност за тяхното здраве и живот. За съжаление тази подготовка също е на ниско ниво.

В дейностите по недопускане възникването на горски пожари и при тяхното гасене участва огромен контингент от хора, различни по своя състав, служебна отговорност, квалификация и повод за пребиваване в горите. Съгласно законовите разпоредби, в борбата с горските пожари се включват около 500 000 души, които имат непосредствена връзка с горите и разглеждания проблем. Ако се приеме, че в горите и около тях пребивават и извършват дейност още 500 000 земеделци, туристи и др., може да се приеме, че минимум един милион души имат отношение към горите и тяхното опазване. Този огромен контингент от хора практически е без предварителна подготовка и умения, свързани с пожарната безопасност в горите. В резултат, тези хора поради незнание, неумение и небрежност са една от основните причини за горските пожари, а когато се наложи да участват в гасенето им, техните дейности са неефективни и опасни за самите тях.

Ето защо, в краткосрочен план, най-ефективното средство за опазване на горите от пожари и ефективното им гасене е обучението и подготовката на всички лица, имащи отношение към този проблем. В тази насока е предложен проект “Система за обучение и подготовка на участниците в действията по опазване на горите от пожари” на стойност 326 000 лв.

Приоритети и проблеми при възстановяване на опожарените гори и защита на съседните незасегнати насаждения

Нарушената горска среда може да се възстанови по два начина:

по естествен път – за период от няколко до няколко десетки години (в определени случаи 100-200 г.)в зависимост от вида на пожара и характеристиката на опожареното насаждение;

чрез залесяване – по-скъп метод, който обаче силно съкращава възобновителния период, а в някои случаи е единственото решение.

Изборът на решение за проблема е свързан с неговата спешност, тъй като при забавяне на възстановителните работи и допускане на интензивен ерозионен процес, възстановяването на природната среда в предишния й вид може да се окаже невъзможно. Същевременно Законът за горите не допуска намаляване на съществуващата лесистост и изисква възстановяването на горите след пожар да се извършва в срок до 2 години след възникването му.

От друга страна, през последните години са извършени залесявания в размер едва 10% от горските масиви, унищожени от пожари или съхнене. В момента има нужда от залесяване на 20 500 хектара в страната.

Ето защо, приоритетно се налага залесяване на опожарените площи, въпреки силно намалелите в последните десетилетия традиционни залесявания и ограниченото производство на фиданки. Необходимо е обаче, залесяването да се извършва приоритетно с местни широколистни видове, при спазване на правилата за пожарна безопасност (противопожарни просеки, минерализовани ивици идр.).

По темата са предложени три проекта:

“Възстановяване на опожарените гори в Югоизточна България”, обхващащ до 40% от подлежащите на възстановяване опожарени гори у нас. Финансов ресурс – 27.3 млн. лв. с принос от българска страна – 50%;
“Техниеско подпомагане на НУГ за създаване на генна банка и резерв на репродуктивни материали и модернизация на горската семепроизводителна база за разширяване на лесорастителния пояс” с финансов ресурс 2 млн. лв.;

“Осигуряване на заетост на безработни в дейности по възстановяване на опожарени и съхнещи гори” с финансов ресурс 18.2 млн. лв. и българско участие 50%.

Нормативна уредба, регламентираща дейностите по опазване на горите от пожари

От правна гледна точка изпъкват някои явни недостатъци в одегашната уредба. Основен недостатък е липсата на правила за координиране на дейностите за гасене на пожари между различните държавни институции. Създадени са много органи с дублиращи се функции по отношение на превантивната дейност,откриването, оповестяването, локализирането и потушаването на пожарите без ясна йерархия и точно определени права и задължения. Друг основен недостатъ е предвиждането в подзаконов акт на задължения на трети лица, които са извън системата на изпълнителната власт.

Необходимо е създаването на по-хармонична правна уредба за опазване на горите от пожари, в която да се определи една основна институция, тговорна за тази дейност. По темата е предложен проект за разработване на наационален модел за защита на горите от пожари на стойност 850 000$ с български принос от 150 000$.

Липсата на специализиран фонд и силно ограничени бюджетни средства са причината за търсене на международни донори за финансиране на предложените инициативи. До този момент, финансови донори са заявили интерес към предложените проекти, като USAID е обещала да отпусне 250 хил. долара за обучение и техническо оборудване.